Париж, преди 2 години.

Moderator Брой мнения : 202

Усмихнах се на думите му.И аз не вярвах много в Съдбата,но май трябваше да почна.Почти бяхме стигнали кулата когато той предложи да седнем на някое кафене и да му разкажа още за себе си.Идеята за кафенето ми допадна,но това да разказвам за себе си - не.

- Ще е хубаво,но не ме разбирай погрешно.Не обичам да говря за себе си. - казах и леко го плеснах по бузата,но си беше лека закачка.Наоколо се чуваше някаква музика,а Мариус си пееше тихичко с песента.Засмях се.Поне знаеше нещо на Френски.Аз знаех две-три думи.Стигнахме Айфеловата кула.Можех да кажа,че цял Париж е тука.Имаше всякакви хора.

- Леле! - изрекох учудено сякаш до преди два дена не бях идвала.Тогава беше по-празно.Покрай нас минаха доста голяма група туристи и аз леко се притиснах към Мариус.Не ме беше страх,но те бяха толкова много,че им трябваше място да минат.

- Добре.Аз ще ти разкажа повече за себе си,но и ти ще ми разкажеш повече за теб. - предложих му зделка аз.Нямаше само аз да си изливам душата,а и исках да знам всичко за него колкото и странно да звучи.

Брой мнения : 141

- Добре. Аз ще ти разкажа повече за себе си, но и ти ще ми разкажеш повече за теб.

- Разбира се - вдигнах вежди и се усмихнах. - Ще ти кажа каквото поискаш.

Доколкото знаех (от вестници и списания), за да седнем на някое кафене, трябва да се качим до първото или второто ниво на кулата... А до него имаше повече от 600 стъпала. За щастие, имаше асансьор, с който можехме да заменим досадното изкачване. А и, да си призная честно, тясната обстановка на асансьора ни предлагаше по-голяма близост.

Докато чакахме да дойде асансьора, аз се чудех какво ме привлича в това момиче. Като оставим настрани външността, имаше нещо вътрешно, някакво излъчване, което ми действаше като магнит. Това ми се беше случвало само един път и резултатите бяха катастрофални - дори не исках да си спомням колко болка ми беше донесла онази любов. Тя остана далеч в миналото и нямаше причина да си спомням за нея (Всъщност, има - обади се отново тънкото гласче в главата ми. - Трябва да се учиш от грешките си, не да ги допускаш пак.)...

Когато влязохме в асансьора и той се отправи нагоре, аз просто спрях да мисля. Обърнах се към Алекса и впих устните си в нейните. Може би беше малко прибързано, но не успях да се сдържа и да не покажа наяве нетърпеливостта си.

Moderator Брой мнения : 202

Усмихнах се и ние се опавихме да чакаме асансьора.Той дойде доста бързо и доста хора се "изсипаха" от него.Поне се качиха още малко,а не двадесет.Асансьора тръгна и аз се облегнах на стената му.И стана нещо неочаквано.Мариус ме целуна.Впис устни в мойте като удавник в спасението си.Но и аз не се отдръпнах.Притиснах се повече към него и почнах да отвръщам на целувките му.Как ми се искаше асансьора да спре и хората да изчезнах и да останем само ние.Еее много филми съм гледала.Нямаше как всички да се изпарят,но можех да се насладя на този момент докато не спре асансцора.Езикът ми проникна в устата му и срещна неговия.В тази целувка се четяха толкова много чувства - страст,желание,конпеж,а може би и любов.Асансьора спря и аз се отдръпнах от него.Бях хванала лицето му с ръце и го погледнах в очите.Бързо го целунах,а после го пуснах и излезнахме от асансьора.Въвахме бавно,а над нас беше надвиснало мълчание.Какво можеше да означава това в асансьора.Дали чувствата които изпитвах бяха взаимни?

- Мариус..аз...това преди малко... - изрекох тихо,че дори не знам дали ме е чул.Наистина ми харесва тази целувка и не се бях целувала така никога.Той се целуваше страхотно,а и влагаше такова чувство.Просто не можех да го опиша.

Брой мнения : 141

- Шшш - изшътках й нежно и я целунах по челото. - Знам.

Вече бях спокоен. Бях сигурен, че това не е еднопосочно. Тя отвърна на целувката ми с толкова чувство, че просто беше невъзможно да сбъркам ясното послание, което езикът й в устата ми и тялото й, прилепнало за моето, оставиха в съзнанието ми. Дали, освен в съдбата, да не започнех да вярвам и в любовта от пръв поглед?... Не бях идиот, можех да различа привличане от хлътване и май в момента се люшкахме между двете... или може би направо бяхме паднали в капана на третия етап, наречен "влюбване"?... Беше напълно възможно. Пожелах си да е възможно.

Спомних си погледите на хората, с които се оказахме в асансьора и ми стана смешно. Определено не бяха тукашни, тъй като местните сигурно бяха свикнали на такива сцени... Но мисълта за тях бързо изхвръкна от главата ми. Двамата с Алекса седнахме на една свободна маса на кафенето, пред което ни остави асансьора, и пред нас веднага цъфна един келнер, който каза нещо толкова бързо на френски, че дори аз не успях да го разбера. Но, тъй като предположих, че ни питаше какво ще искаме, аз си поръчах на френски едно двойно безкофеиново лате и се обърнах към Алекса:

- Ти какво ще пиеш?

Moderator Брой мнения : 202

Седнахме на една маса и пред нас цъфна келнер.Избъбри нещо на френски,но не разбрха какво.Мариу си поръча нещо пак на френски и пак не разбра.Пита ме какво ще искам.

- Речник! - засмях се.Почна хда си превъртам някои френски думи в главата.Voiture май беше кола.Тъйкато не бях фен на кафето си поръчах именно кола.Поне произнесох думата правелно.Е всъщност не знам дали беше така.Знаех,че превода е "кола" ,но дали е кола или кола.Изкикотих се на обърканите си мисли,а келнера отиде на някъде.

- Френския никак не ми върви.... - поклатих глава и се усмихнах на Мариус.Наистина харесвах този мъж.Допадаше ми.Можех да кажа това макар и да го познавах от няма и един час.Келнера бързо се върна и ни донесе поръчките.Отпих от моята и се оказа кола."Бре!" - казах си и погледнах оново мъжът пред мен.Бяхме се оговорили аз да му разкажа и той да ми разкаже.Еее добре.

- Питай ме нещо за да ти отговоря.Ще ми е по-лесно ако ми задаваш въпроси. - погледнах го с мила кучешка муцунка,а после усмивката ми стана чаровка и запърхаха с мигли в очакване.Сигорно съм приличала на някоя...лигла.

Брой мнения : 141

Засмях се. Наистина май й трябваше речник. Отпих от латето с подозрително странен вкус и извъртях преценяващо очи.

- Речника е в отпуска - казах с усмивка. - Аз ще го замествам днес.

Погледнах към Алекса. Не можех да си избия от главата споменът за допира на тези устни. Слушах с половин ухо какво ми говори и само гледах в тях. Другото прелестно нещо в това момиче беше... Е, беше невъзможно да преценя. Всичко - очите, устните, усмивката, гласът, нежните ръце, косата - в нея беше прелестно. А чарът и излъчването й бяха заразителни.

- Ами... - започнах аз, а усмивката ми се стопи и погледнах за момент надолу, преди отново да фокусирам с очи Алекса. - Бих те помолил да ми разкажеш за семейството си, но май е твърде болезнена тема... Затова ще те попитам: с какво се занимаваш? Смисъл, като хобита, като нещо, в което си много добра и което правиш с удоволствие.

Moderator Брой мнения : 202

Въздъхнах.Много не ми се говореше за семейството ми и той го разбираше затова ми зададе друг въпрос.Усмихнах му се.

- Ами...нямам нищо конкретно.Обичам да танцувам,пея,яздя и подобни. - повдигнах рамене.Не знаех как точно да отговоря на този въпрос.Беше си труден.Ха!Колко труден няма що.Дарих го с една чаровна усмивка тъйкато друго не можех да измисля по тема "Хобита".Предпочитах да разказвам за семейството си от колкото да отговарям на такива въпрос.Човек ще може да измисли виц по този разговор само,че на мое място ще бъде блондинка,а не брюнетка.

-А за семейството ми.Ами...родителите ми бяха работохолици.Не ми обръщаха много внимание.Когато бях на пет майка ми роди още едно дете.Брат ми - Джейсън.Грижех се за него колкото можех и добре,че имахме бавачки защото си беше "бебе да гледа бебе" .Цяло чудо,че е жив. - засмях се.Спомних си как го разнасях нагоре надоло сякаш е кулка.Е,но за мен той си беше една жива кулка.Продължих да говоря:

- Когато станах на седем,а Джейсън на две те починаха в катастрофа.Леля ми и чичо ми ни приеха.Те са мили хора,но аз не издържах да живея в онази къща.Малкия ми брат и двамата ми братовчеди денонощно са пред компютрите.Често се карат.Те тримцата искаха да са в една стая - добре.Така и стана и сега само се карат какво да гледат вечер и такива. - извъртях очи.Беше си цяло предизвикателство да живееш с тях.Ако доживея осемнадесет години веднага ще се махна.Е може и по-рано,но просто не издъжам на глупостите им.Нямаше да засипвам Мариус чак с такива способности.Боевете с възглавница си бяха ежедневи при нас така,че...просто нямаше нужда от толкова подробности.

- Ами ти?Хобита?Работа?Семейство? - той беше казал,че не е позна истинските си родители,но все някога е имал осиновителни.Знаех,че темата "семейство" няма да му е много приятна и съжалих,че съм я задала като въпрос.

Брой мнения : 141

Засмях се. Как ли й остана въздух да диша.

- Хобита... - започнах аз замислено. Хобита? Това би трябвало да са неща, които обичаш да правиш за удоволствие през свободното си време... нали? Замислих се. Какво обичах да правя аз в свободното си време? – Виж – кръстосах ръце на масата и погледнах към Алекса. – Аз съм малко странен, така че можеш да се учудваш колкото си искаш. Не се притеснявай даже и да се мръщип... – след това се върнах на темата: - Ами, предполагам, че от мен би излязъл един ужасен актьор, но все пак актьор... Или пък поет – стиснах преценяващо устни. – Пиша стихотворения, когато музата ми благоволи да се върне от почивката си на Карибите.

Но това беше много отдавна. Толкова отдавна, че вече не помня дали все още пазех тетрадката, в която записвах тъжните си рими, защото повечето ги бях забравил и тази ми страст беше угаснала. Колкото до актьорството... Да, определено бих могъл да направя кариера на актьор. И не, този път не се хвалех. Просто отбелязвах факти. С течение на времето се бях превърнал в толкова добър лъжец, че можех да убедя дори човек, загубил ръката си, че все още има две ръце.

- И тъй като пътувам постоянно, изкарвам парите си по много начини... Обикновено свиря по заведенията, предимно рок, но често се налага да седна на някоя маса и да обера с няколко майсторски хода залозите на покер играчите. Другото, което може да претендира, че ми е „професия” е... – зачудих се дали да го кажа, след това се реших: - Изпълняването на мечти. Това не е професия, де... По-скоро благотворителност, защото заплатата се определя от този, чиито мечти изпълнявам. Той ми дава каквото си иска от благодарност и така. Колкото до семейството... Не знам кои са. Сега родителите ми може да са мъртви, може да са живи и здрави и да ме търсят, може да не им пука за мен... както на мен не ми пука за тях. Отраснах по приемни семейства в Египет, но така и не разбрах какво е да имаш семейство. – последното беше напълно вярно. Не можех да разбера родителите, които бдяха толкова много над децата си, нито братята и сестрите, нито никое семейство, тъй като никога не съм имал такова. Обърнах се към Алекса: – Ами ти? Работиш ли нещо?... Повечето тийнейджъри в днешно време държат да са самостоятелни...

Moderator Брой мнения : 202

Това с мечтите малко ме учуди,но както и да е.Замъчах си и просто кимнах.Когато ме попита дали работя се засмях и отпих от колата си.

- Ами не.Не работя... - признах си.Бях мислила по въпроса,но все се отказах.Работата беше сложно нещо.А и какво пък ще мога да работя аз?Нищо не ми хрумваше...,а и съм на 16.Само...Отпих отново от колата си.Сложих едната си ръка върхо неговтата и я стиснах леко.Все пак не исках да му счупя нещо,но не мисля,че имаше такава опасност.Загледах се в очите му.Думите за изпълняването на мечти отново изникнаха в съзнанието ми.

- Какво имаше предвид с това,че изпълняваш мечти.Как така? - позаинтеесувах се.Те му дават каквото поискат,а той им изпълнява мечтите.Дори някой да поиска да полети той ще го изпълни?Повдигнах вежда и продължих да го гледам.Имаше нещо тук...нещо странно.Или поне аз имах такова чувство.

Брой мнения : 141

Глупак, глупак, глупак!

Зашлевих си мислено един шамар. Как можах да позволя стремежът ми към истината да ме отведе до тук?... Какво да й обясня сега? Не бях от хората, които лесно се паникьосват, но, въпреки че привидно бях великото спокойствие, в мен бушуваше паника и едни огромни, червени въпросителни знаци.

- Това е нещо като... – опитах се да започна аз. Неуспешно. – Като... Ами то е... – поех си въздух и издишах, вдигайки вежди в стил „Ами сега?”. – Трудно – казах накрая. - Много трудно. Всеки има различна мечта. Моята беше да не съм този, който съм и да не живея този живот, но тази ми мечта така и не се изпълни. Затова реших да изпълнявам чуждите мечти и да съм спокоен, че съм намалил броя на хората с безнадеждни мечти, точно като мен. Не рядко се случва да остана без пукната пара, докато се опитвам да вкарам в колеж някое трудолюбиво дете от бедно семейство, не можещо да си позволи да учи след гимназията... Знаеш ли, преди години карах един стар ретро Кадилак „Елдорадо” от 1959 година, и срещнах човек, който цял живот е мечтаел да има такъв автомобил. – направих кратка пауза и погледнах към Алекса, изучавайки лицето й. – Дадох му го. В замяна получих бутилка вода, пакет мини вафлички и бургер с майонеза... да имам какво да ям, докато чакам някой да благоволи да спре и да ме вземе на стоп.

Действително бях срещал този човек през 1979. Той си пожела моя Кадилак и аз му го дадох, без да взимам душата му – не си заслужаваше за подобно нещо. И случая с детето, което беше израснало в гетото, но не принадлежеше към този свят, беше истински. Тогава също не бях взел душата му, въпреки, че бях на косъм. Сега, доколкото знам, вече е станало уважаван адвокат в Чикаго.

- Може да ти звучи странно, но за мен това си е напълно нормално... Но няма значение – махнах с ръка, обръщайки се към Алекса. – Кажи ми... – размърдах се на мястото си и хванах ръката й, чертаейки нежно кръгове по кожата й с показалеца си. – Разкажи ми за приятелите си, за гимназията.

Moderator Брой мнения : 202

Усмихнах се.Това което каза той си беше едно голямо УАУ!Той ме попита за гимназията и приятелите.Простенах.

- Ами..това..е..сложно.Повечето хора които са ми приятеи са по-точно използвачи.Има две-три на които мога да се доверя и които знам,че няма да ме предадът. - обесних.За училище нямаше какво да говора.То нали ми беше "любима" тема.Леко се подсмихнах.Не можех да си обесня как мъж като него няма приятелка.

- Не мога да си го обесна.Толкова си сладък,секси,мил,чаровен,уникален.Как нямаш приятелка? - изрекох и мислите си на глас.Радвах се обаче,че няма приятелка.Харесвах го и то доста....,а се познавахме от около час."Това е любов.Може би!" - казах си и се засмях на ум.Не вярвах много в любовта от пръв поглед.Беше ми странно.Самата любов ми беше странна.Но като не ме е обичал някой от противоположния пола по-така....така ще е.

Брой мнения : 141

Усмихнах се на комплиментите, които ми отправи, но не сведох глава. Просто продължих да я гледам в очите. Отпих от латето и заговорих:

- В моя живот е малко невъзможно... Аз нямам дом, нямам приятели, нямам семейство. Имам само едно име и една кола, и пътувам постоянно. Имал съм много връзки, но всички са били просто забавление за една нощ. Нищо сериозно...

Замислих се дали да й кажа за Виржини. Това си беше доста болезнена тема за мен, но доверието беше важно нещо. А и колкото повече научаваше Алекса за мен, толкова повече щях да науча аз за нея, а нейната персона представляваше много интересна тема за мен.

- Всъщност веднъж имах една сериозна връзка – обадих се след малко и си придърпах стола по-близко към Алекса, поглеждайки я в очите, докато говоря. – Тук, във Франция. Само че в Орлеан, не в Париж. Беше първата ми връзка за повече от два дни и беше прекрасно, но... тя загина.

... по моя вина.

- А ти? – усмихнах се на Али. – Бедна ми е фантазията (а аз имам богато въображение) защо си сама. Какво бихте казали в своя защита? – засмях се.

Moderator Брой мнения : 202

Малко не ми харесаха думите му,но останах на мястото си дори след като се приближи към мен.Не направих дори усилие да издърпам ръката си.Харесваше ми да я държи в своята и да е близо до мен.Усмихнах му се,но беше една от мойте фалшиви усмивки.Толкова добре ги фалшифицирах,че си бяха като истински и все пак имаше хора които ме познаваха толкова добре,че да разберат,че не е истинска от километри и ,че вътрешно се разкъсвах.

- Ами в моя защита...,че съм безсърдечена. - засмях се.Това си беше до части вярно.Нямаше кой да обичам от противополжния пол по-така,а и нямаше кой да обича мен.Защо да обичам някой който не ме обича?Бях чувала,че любовта е красива или нещо подобно,но все пак аз нямаше кого да обичам.

- Просто няма човек който да обичам и който да ме обича.Както ти казах повечето ми приятели са използвачи.Момчетата край мен мислят за няколко неща и нито едно от тях не е любов.Поне не и тези с които мога да имам връзка.Най-добрите ми приятели...с тях просто не искам да си развалям отношенията...братовчедите...роднини сме... - засмях се.Говорех големи небивалици и въобще ако беше разбрал нещо...ще е чудо.

Брой мнения : 141

- Може да ти звуча като оптимист, тоест – тотален идиот, но се съмнявам да няма такъв човек – стиснах ръката й. – Просто още не си го срещнала... може би. Но има такъв човек, уверявам те.

Може би щеше да има. На път е да има. Може би се влюбвах?... Или бях на път да се влюбя... Поставих въпросите пред себе си, но така и не успях да им намеря отговори. Те зависеха изцяло от времето и обстоятелствата. Помълчах известно време, преди да кажа:

- Въпреки че ти казах, че пътувам навсякъде и присъствието ми някъде в по-честите случаи е просто чиста случайност, наистина смятам да заживея в Лондон – усмихнах й се. – Това няма да е кой знае колко сложно за човек като мен. Ще си купя или наема някой апартамент и ще можем да се виждаме често.

Наистина се надявах да се получи. Този нормален живот... Това беше нещо непознато за мен, а както всички знаем, всеки иска кой каквото няма. Засмях се:

- Само ми кажи кога заминавате и веднага тръгвам и аз с вас.

btw. Съжалявам за забавянето, но бях отишла да вечерям .. ;дд

Moderator Брой мнения : 202

Усмихнах се когато каза,че наистина иска да живе в Лондон.Беше близо до мен и затова го прегърнах.

- Ще е хубаво. - изрекох и го целунах по бузата и го дарих с една чаовна усмивка.И аз бях мислела да се изнасям от къщата на леял си и чичо си.Можеше да си купя друга и да го приютя у нас.Щеше да е направо супер!Но не всички мечти се збъдваха.А ми се искаше тази за се збъдне катко и много други.Замислих се отново за целувката в асансьора.Беше толкова...толкова сладка и приятна.Искаше ми се да я повторим,но какви бяхме ние сега?Какви чувства имахме един към друг.

- Какви чувства имаш към мен? - въпросът изкочи от устата ми преди да се усетя.Стана ми неудобно,че го питам тъйкато ако той ме попита това...не знам какво щях да кажа.Харесвах го и то много.Не знам как стана това,но се радвах.За първи път и съдбата и на мен да се усмихне.За сега.Има време докато съспите всичко..се пак не знам какъв ще е отговора му,но онази целувка...имаше нещо в нея...нещо което не можех да опиша.

П.п:Няма проблем ^^

Брой мнения : 141

Не й отговорих. Изобщо не ме биваше в споделянето на чувства гласно, затова просто доближих лицето си до нейното и прилепих устните си до тези прелестни нейни устни, към които мислех, че щях да се пристрастя. Вкарах си езика в устата й и докоснах нейния игриво. След това блаженството замъгли всичко останало. Зарових пръсти в косата й, а другата ми ръка шареше по нежната й шия. Сега вложих дори повече страст отколкото в асансьора. Беше красиво, уникално, невероятно и просто не беше нещо, което можеше да се опише с думи.

Накрая леко отдалечих лицето си от нейното и й се усмихнах:

- Според теб какви са?

Moderator Брой мнения : 202

Той отново ме целуна,а аз отвръанх на целувката му.Беше приятна и толкова...толкова...нямах думи да я опиша.Не исках да спира и не ми хареса когато се отдръпна,но не можеше да е вечно залепен за мен.Попита според мен какви са чувствата му."Хубав въпрос!" - казах си и задъвках долната си устна.

- Ами..харесваш ме? - изрекох и се усмихнах чаровно и осъзнах какво съм казала."Глупачак!Ти си глупачка!" - чу се вътрешния ми глас.Да...можех да се съглася с него.Аз бях глупачка.Казах подобно нещо..беше тъпо.Отместих поглед от него и отпих отново от колата си.Малко ми беше неприятно,че така изрекох думите...не знам защо.

- Мариус..аз...харесвам те..наистина и... - изрекох тихо.Даже твърде тихо.Цяло чудо ще е ако ме е чул.Беше ми притеснено и се размърдах неспокойно на мястото си.Сетих се за въпроса си по-рано днес "Какво ли е да се влюбиш в Париж?" е аз май бях на път да разбера.

Брой мнения : 141

Изрече думите си толкова тихо, че едва успях да ги чуя. Но все пак ги чух. Беше притеснена, въпреки че може би нямаше от какво... Но момичетата са си такива, казах си. Това е част от тяхната красота. Може да се държат, сякаш се дърпат, но всъщност с това искат да кажат „продължавай”. С времето бях станал добър психолог, но така и не се научих да изказвам гласно чувствата си, когато са искрени... Ако го направех, звучеше прекалено фалшиво. Ако не го направех, изглеждаше прекалено студено. Отдръпнато. Но, за щастие, успях да намеря средно положение.

- И?... – подканих я да говори и нежно й се усмихнах.

Moderator Брой мнения : 202

Иии...как да продължа?Какво точно исках да кажа?Пиближих се повече към него и също го целунах.Целувката беше кратка,но сладка.Усмихнах му се чаровно за пореден път.

- Иии...колкото и да е странно...аз...бих дала всичко да съм с теб. - изрекох малк по-високо,но пак беше сравнителни ниско."Е добре.Казах го!Казах го и все още не дошъл края на света.Странно!" - помислих си.До сега гледах него,а сега гледах към земята.Беше ми притеснено.Никога ама никога не бях казвала подобно нещо.Не бях изпитвала подобно нещо."Мамка му!" - изругах на ум все още гледайки земята.

Брой мнения : 141

Милата тя! Какво трябваше да й отговоря?... Докато се опитвах да измисля какво да кажа, нежно я целунах по шията и пъхнах едно кичурче коса зад ухото й, откривайки лицето й, точно както направих в началото.

- Аз също – казах след малко. – Бих направил каквото поискаш, за да сме заедно.

От това може би щеше да изчерви още повече, но креативността ми беше в отпуска и не можах да измисля нищо по-добро; затова доближих лицето си до нейното и я погледнах.

- Хей – казах й -, защо криеш тези очи? Не знаеш ли, че съм официално влюбен в тях?

Засмях се леко и я целунах.

Moderator Брой мнения : 202

Усмихнах се на думите му и отвърнах на целувката му."Париж определено е градът на Любовта" - казах си.Придлижих се още повече към него отвръщайки жадно на целувката му.След като прекъснах целувката извадих телефона си за да видя колко е часът.Имахме време докато клубът отвори.Какво ли щяхме да правим до тогава?

- Какво ще правим докато клубът отвори? - попитах го отпивайки от колата си.Сменях доста бързо темите както и понякога нстроенията си.Веднъж можех да съм мила,а в следващия момент да сритам някой.Не знам какво толкова ми е харесал Мариус,но се радвам,че въобще ме е харесал.Малко хора ме харесваха като характер.Повечето гледаха само външния вид.Зачудих се къде може да се разходим из париж.Ние щяхме да си тръгваме след три дена...до колкото знам.

- Ние май ще се връщаме в Лондон след три дена. - казах му и го погледнах в очите.Той щеше да ми липсва ако не дойде да нас след три дена,а да кажем след...седмица или две.

Брой мнения : 141

Бях официално влюбен и във устните й. Целувал съм много и най-различни устни, но тези бяха различни, заради тръпката, която носеха. Тръпка, която липсваше при другите. Отвърнах на целувката й сякаш не сме се виждали с месеци и с неохота отдалечих лицето си от нейното.

- Ами, каквото кажеш ти – усмихнах й се. – И без това не съм бил от толкова отдавна тук, че вече съм забравил кое къде е.

Е, повечето места, на които преди имаше кръчми, които често посещавах в търсене на души, сега представляваха скъпи магазини или кабарета. А това си беше объркващо. Старият Париж ми липсваше, но не можех да отрека красотата и разкоша и на новия. Облегнах се назад на стола си и изпих и остатъка от латето в чашата си.

- Утре ще си търся работа някъде – вметнах небрежно, по-скоро говорейки на себе си. – Трябва да събера парите за билета.

Усмихнах се на Алекса и докоснах ръката й. Осъзнах, че ще ми е малко трудно да стоя далеч от това момиче. Дори когато се разделяхме довечера и тя си отидеше при техните, а аз в евтиния мотел, в който бях отседнал, щеше да ми липсва.

Moderator Брой мнения : 202

Кимнахи най-нахално се настаних в скута му.Имах малка идея за билета му,но май нямаше да му хареса много.Нямаше да е нищо неедно.Просто трябваше да каже "Да,добре" ,но дали щеше да го направи?Наистина не ми се искаше да се разделям с него.Искаше ми се времето да спре и да си останем тук...само ние да мърдаме по-точно.

- Имам малка идея за билета ти.Само кажи "Да,добре" може и само "да" и само "добре.... - започнах аз гледайки го в очите.Погалих го нежно по лицето и се усмихнах.Надявах се да не му тежа,но това щях да го питам малко по-късно само да си довърша изречението. - И така...значи..искам да приемеш...моля те!Не ми пука за парите...родителите ми бяха работохолици имат много...един билет нищо няма да значи...моля те!

Надявах се да е разбрал какво имам предвид.Да му купя билет наистина нямаше да е нищо,а и щом ще е близо до мен...Размърдах се неспокойно в скута му,но не отместих поглед.Преди да каже нещо изтрелят поредния въпрос:

- Тежа ли ти?

Брой мнения : 141

Да ми плати билета? С това направо ме застреля. В никакъв случай не мога... да приема. При положение, че мога и сам (а и да си призная – аз бях болезнено самостоятелен) да изкарам нужната сума (не искате да знаете как), нямах нужда от такава услуга. Не ми пукаше за самите пари или за моралната страна на нещата – по-скоро „етикеция”, отколкото „морал” -, а просто не можех да си представя как става тази работа. Ума ми не го побираше как можеше да стане възможно някой да направи услуга на мен. На мен...! Ако това станеше, сигурно щях да се застрелям... сякаш щеше да има някакъв ефект.

– Не, не ми тежиш – отвърнах разсеяно, защото далеч не мислех за това. Обгърнах с ръце талията й. – Но... – повдигнах вежди - Виж, не съм свикнал да завися от някой друг, и не мисля да свиквам. Наистина ще ми е по-добре да се справя сам с това. А и аз обичам професията... професиите си.

Ако маменето на покер на напомпани рокаджии със съмнителна репутация може да се нарече професия...

Погледнах към Алекса.

- О, моля те, не ми казвай, че съм ти разбил сърцето.

Moderator Брой мнения : 202

Въздъхнах.Щом искаше...да се оправя сам нямаше да му преча.

- Не си.И добре..щом така си свикнал.. - повдигнах рамене.Доизпих остатъка от кола в чашата си.Къде щяхме да отидем пък сега.Париж беше голям град и имаше доста хубави места.Огледах се наоколо.Стола ми беше доста близо и аз се изхлузих от скута на Мариус и седнах на стола си.Загледах се на някъде,а после погледнах Мариус.Не искам да мислише,че му се сърдя или нещо подобно въпреки,че се държах като малко нацупено дете.

- Къде ще отидем? - попитах отново.Сигорно вече ме мислише за голямо мрънкало и му се искаше да се отърве от мен.Бях доста непредсказуема.Въздъхнах и поклатих глава.Искаше ми се да кажа нещо като "Извинявай" или "Съжалявам" ,но нито едно от двете не беше в мой стил.

» LA преди 3 години
» Лондон,преди 3 години
» Гимназията,преди 2 години
» Лондон преди 2 години
» Париж,Франция преди един месец