Кафенето

По думите на Мариус той дори не е знаел,че има дъщеря...,а по думите на Ади майка и била му казала.Хипер объркано.Задъвках долната си устна докато ги наблюдавах.Това обаче не оправдаваше това,че той е...дори не мога да си го помисля.Погледнах Ади,а после Мариус.Ако го попитам щях да прекъсва техния разговор.Но мамка му!На кой му пукаше.Погледнах Алек който също гледаше объркано.
Отделих се от стената и въздъхнах.
- Защо не ми каза? - зададох въпрос към Мариус.И мисля,че той щеше да разбере,че не го питам защо не ми е казал,че има дъщеря,а защо не ми е казал за това ,че е...демон.Мамка му...защо?Еее в живота ми май нямаше нито едно нормално същество.Почти нито едно.
- Защо? - повторих,а в очите ми се четеше тъга,а гласът ми..гласът ми дори една го познах.Звучах тъжно."Една от най-добрите ти приятелки е сукба.Прие го.Най-добрия ти приятел е маи и пак го прие.Друга твоя добра приятелак е вампир...и нея прие.Прие,че Ади е демон,но защо не може да приемеш,че мъжът когото обичаш е демон?" - прозвуча глас в главата ми.

Наблюдавах какво се случва.Леко се отдалечих,а Алек ме прегърна.Целуна ме по бузата и почна да ме успокоява.Мариус беше ядосан виждах го.Но какво по дяволите става между тях.Кимнах на Алек и леко се отдръпах от него.Тогава Мариус пусна една хаплива забележка.Ако може така да се нарече.

- Мариус! - изрекох и го погледнах.Как можеше да казва нещо такова за Алек.Мамка му..какво ставаше между тези двамцата.Въздъхнах и отново се облегнах на стената гледайки ту Алек,ту мъжът когото обичах и ту дъщеря му.Маиус не ми отговори на въпроса и аз само въздъхнах.

- Защо не ми каза? - настоях да знам отговора.Обичах го и дори онзи ден в Париж да ми беше казал,че е демон или нещо подобно нямаше да избягам.Влюбих се в него още като го видях.За секунда най-нахално игнорирах Алек и Ади.Останахме само аз и Мариус в коридора.

- Алек! - скастрих го аз.И двамата се държаха ужасно един към друг.Мариус се приближи към мен и изтри една сълза от бузата ми.Каза,че не е знаел.Еее явно мислише,че аз питам за Ади.Още няколко сълзи се търкулната и той ги изтри.

- Не..не..за това...,а за..за това,че ти...,ти...си... д-д-демон.. - едва изрекох думата "демон".Погледнах го тъжно.Обичах го и дои онзи ден да ми беше казал,че е демон нямаше да го оставя.Щях да продължа да го обичам.В момента ми се искаше и аз да мога да чета мисли.

- Алек...вие..двамата познавате ли се? - обърна се към най-добрия си приятел.Имах чувство,че се познават.Не може просто изведнъж да станат толкова...гадни един към друг.

Ококорих очи.Чакай чакай тогава излизаше,че през целият ми живот съм била лъгана.Баща ми не ме лъжеше.Усещах го и се почувствах ужасно. Сякаш целият ми свят се разби на парчета..Знаех,че майка ми не се слави с добри качества,но това.Много хитро се отърва от мен и направи гадно на баща ми.Докато бях потънала в съкрушителните си мисли пред мен се разиграваше интересна картинка.Али не знаеше,че татко е демон,същевременно Алек и Мариус се познавали и са в лоши отношения...
- Чакай чакай - намесих се. - обвиняваш него,че не е казал истината,а същевременно ти си знаел и сте се познавали.Значи си съучастник.Обвиняваш го в лъжа,но и ти си излъгал.И двамата сте еднакво виновни.
Малко заприличах на някой герой от криминалетата в 8 вечерта,но какво пък.Плачеше си за намесване.

Въздъхнах.Все някога...щях да разбера.Но защо..защо..не ми беше казал онзи ден.Алек и Ади ни гледаха,а аз се чудех какво да направя.Да му кажа,че го мразя и ,че не искам да го виждам повече.Не...ако направо това ще е една голяма лъжа.Да се метна в прегръдките му..може би.

- Аз... - дори не знаех какво да кажа.Просто се приближих към него и го прегърнах.Това май нямаше да се хареса на най-добрия ми приятел.Алек беше нарекъл Мариус лъжец и подобни.Не знаех защо двамата се мразят толкова.Искаше ми се обаче да разбера. - Обичам те...

Казах накрая.Сигорно сме били като в някоя сапунка.Страхотно...няма що.След още няколко сълзи се отдръпнах от него и погледнах Алек.Отидох и прегърнах и него.Беше най-добрия ми приятел...беше винаги до мен.
- Благодаря ти...винаги си до мен. - усмихнах се като се отдръпнах.Той знаеше,че си го обичам.Нямаше нужда да му казвам.Погледнах към Ади.Еее може да беше дъщеря на гаджето ми...,но ми беше приятелка.Прегърнах и нея.

Думите на баща ми толкова ме трогнаха,че нямаше какво да отговоря.Прииска ми се да бях живяла с този човек,но така са се случили нещата.Към майка ми в момента имах смесени чувства.От една страна тя е жената която ме е отгледала и аз я обичах,но това с лъжата...Изпуфтях наум.Междувременно Али прегърна Марису с признание,че го обича.Ако нещата между тях се задълбочат се очертава да имам доведена майка с повече от век по -малка от мен.Интересно..Последва прегръдка за Алек и после за моя изненада и аз получих.Първоначално стоях като изтукана,но после и аз съответно я прегърнах.Отървах се от всички драматични мисли и го подкарах по-ведро.
- Е Али ако нещата между вас с татенцето продължат така скоро може да си ми доведено мамче - изкисках се.Погледнах Али после баща ми и накрая Алек. - Ти предполагам ще си кума.

Добре,че беше Ади да ни разсмее.Думите и наистина ме накараха да се засмея.
- Доведено мамче с век по-младо от теб...оо да и чичо ти..да не го забравяме..той е..на тринадест... - усмихнах и се.Тя се обърна към Алек с думите "Ти предполагам ще си кума".Нямах намерение да се омъжвам скоро,но това е дуга тема.
- А коя ли ще е комата... - сръгах Ади с лакът.Не мисля,че на Алек щеше да му е приятно да е кум на сватбата на Мариус...особено след като те двамцата не бяха първи дружки.
- Али... - чух познато гласче зад себе си.Обърнах се и видях малкото си братче Джейсън.Кой друг.
- Пет долара и се махаш?!
- Нека са десет! - почна да се пазари той.
- Добре...нека са десет... - дадох му парите и той се разкара.

Усмихнах се доволно.
- Естествено,че ще съм кумата - на бас ,че за шаферки ще има много кандидатки и то най-добрите й приятелки.Братът на Али дойде и тя много хитро го разкара.
- Хлапето е много скромно.На негово място бих поискала двайсетачка - подсмихнах се.Беше настъпило кратко мълчание.
- Сега какво ще правим?Имате ли някакви планове - погледнах ги един по един.

Ади спомена,че брат ми бил скромен и ако беше на негово място щяла да писка двайсетачка.Усмихнах се.След това последва въпроса какво ще правим.Любовта каза ,че е на където сме и ние.А на къде бяхме ние?
- Аз..не знам. - признах си.А и не можех да ходя навсякъде.Трябваше да гледам Джейсън.Въпреки,че той беше голямо момче.Можеше сам да се гледа.Надявам се.Обърнах се с лицето към Мариус и го целунах,а после отново се обърнах да огледам другите.Можеше да отидем в парка,но какво щяхме да правим там?А така обаче щях да мога да разходя кучетата.
- Предложения къде да идем? - попитах накрая.Молех се само да не е някой бар защото с Нат се бяхме напили яко..вчера.

Замислих се и съответно мисловният ми процес произведе отговора.
- Какво мислите за плажа?Пясък , вълни , хора по бански , яркото слънце.Идеалното място.Да не говорим за високите скали и предизвикателствата - погледнах ги един по един. - Е?Не е нужно да ходиме до вкъщи за бански.В мола сме , на две крачки от магазина за бански.
Кимнах в посоката на магазина.Колкото повече говорех и мислех за това, толкова повече се убеждавах ,че това е перфектната възможност да остана поне за минута насаме с баща ми.

Ади предложи да отидем на плажа.Замислих се над предложението и.
Да..може и да можемда отидем.
Както тя беше казала нямаше нужда да се прибираме за бански тъйкато магазина беше наблизо..
- Ей хора...аз съм с брат ми....трябва да го наглеждам днес... - казах и ги огледах. - А като стана дума за него...ъм...той къде е?
Нямаше и следа от това дете.Бях му дала пари и айде..офейка.
Пфуу!Деца!
Извадих телефона от джоба на дънките си и го набрах.
- Джейс ела при кафенето където бяхме...без ама!Довлечи си задника тук! - затворих и той се появи малко след това.
Можел и да бъде послушен!Виж ти!
Усмихнах се и се обърнах към Мариус като се надигнах на пръсти и го целунах.

- Е тогава какво чакаме? Да грабваме сърфовете и бам. - погледнах ги очаквателно.Алекса спореше с брат си,а мен вече не ме държеше на едно място.Щях да полудея.Аз съм свободолюбив дух.
- Хора ще разбива някой прозорец ако не тръгнем бързо.Алекса взимай брат си и го остави при другите лапенца на плажа.Хайде де.
Погледнах ги нервно.Още малко и си събувам токчетата и започвам да бягам.Не че с тях не мога,но нямах нерви за състезание от този тип.