Кафенето

След като тръгнахме от къщатана Викс бързо стигнахме мола.Естествено първо обиколихме няколко магазина.Стигнахем книжарницата - едно от любимите ми места.Джей разглеждаше нещо,а аз задърпах Алек към раздела с фентазито.Почнах да гледам книгите.
- Чела съм,чела съм,чела съм...о трябва да си я купя... - почнах да си говоря сама.Загледах се в Академия за вампири.Всичките ги бях чела и нямах търпеие за новата книга която ще бъде от името на Сидни.Обърнах се към Алек с усмивка.След още известно време гледане на книги отидохме в кафенето.Седнахме на една от масите.Брат ми играеше на телефона докато ние си говорихме.Дойде сервитьорката.
- Какво ще желаете? - попита ни тя.Погледна първо мен,после Джейс и накрая Алек.Погледа и се задържа дълго върхо него.Като негова добря приятелка моя работа беше да го пазя от такива.Щракнах с пръсти за да върна жената в реалноста.
- Кафе за мен.. - изрекох.Брат ми поиска кола и оставаше само Алек да поръча.Тя пак го погледна с двадесет и четири каратова усмивка,а аз извъртях очи.

Засмях се.Не бях направила нищо,но може би щях да направя ,ако тя не се беше омела.
- Нищо не направих.Е както и да е.Какво те води пак тук?Надявам се аз... - пак се засмях.Обичах да го дразня и да се шегувам с него макар и да не беше обикновен човек,но той нямаше да ме нарани.Сервитьорката дойде и ни остави поръчката.Брат ми отпи от колата си,а аз от кафето си.Тя се усмихна като оставяше поръчката на Алек.Въздъхнах.Трябваше ли да я излъжа,че той е гей...или да кажа друга лъжа - че ми е гадже?А може да и кажа,че ако го докосне ще избухне.Ъъъ не.
- Все същия магнит за жени си... - заявих му поглеждайки към сервитьорката.

Засмях се на последните му думи.Алек си беше Алек.Уникален от всякъде.Отпих отново от кафето си.Зачудих се дали си е намерил приятелк.
- Е любовния живот как е? - повдигнах вежда.Все пак ,ако си беше намерил аз щях да съм човека който ще реши дали тя е подходяща за него.Така де...не наистина,но поне исках да я одобря...за мое си мнение.Дори да не я харесам нямаше да им проваля връзката.Не бях такъв човек.

П.п:Забих ;х

Не мога да кажа,че не изревнувах от това,но се засмях когато каза това на брат ми.
- Той е влюбен във Викс от както е на десет...от три години.. - обесних.Брат ми пак се намуси.
- Мълчи! - заяви ми.Извъртях очи.Не беше той човека който ще ми казва какво да правя и какво не.Оплезих му се и отнов отпих от кафето си.Може да бях на осемнадесет,но понякога се държах като осем годишна.Усмихнах се на Алек.Севитьорката пак почна да се навърта около нас.Леко станах от мястото си и се приближих към Алек.
- Тя.Ме.Дразни... - заявих му и го целунах по устата.Беше просто приятелска целувка.А и сервитьорката едва не изпусна подноса който носише.Може би бях малко лоша....може би.

Повдигнах рамене.Не разбрах въпроса му.Как какво..просто невинна целувка.Която ми напомни за първата ни среща и нещо в мен се сви.Все пак аз имах приятел,но и моментите ми с Алек бяха приятни.Брат ми изръмжа.Явно никак не му беше приятно да ни гледа как се целуваме,а това което беше казал преди години му донесе не чак толкова приятни спомени.
- Ще спрете ли да се натискане постояно? - попита той гледайки мен.На свой ред аз погледнах Алек предопредително.Не исках пак да се метне на брат ми.Отпих от кафето си отново,а Джейс си изпи колата.Сервитьорката пак дойде.
- Маминото друго ще искаш ли? - реших да я подразня още и затова изкарах с тези думи Джейсън мой син.Той схвана за какво става въпрос.Поръча си кола като незабрави да ми каже мамо и нарече Алек татко.Сервитьорката пребледня.Щом се отдалечи се засмях.С брат ми си дадохме по едно "гепи".Понякога бяхме добър отбор и можехме да изкараме и нормалняи човек луд.

Засмях се на думите на Алек.Ако сервитьорката се беше вързала то аз на пет години съм била когато с Алек сме създали Джейс.Боже!
- Подробности...татенце.. - усмихнах му се.Понякога обичах да правя хората на луди.Луди като самата мен.Брат ми стана и каза,че отива до някакъв магазин.Махнах му с ръка сякаш пропъждах досадна муха и взех колата му.Отпих глътна.Не бях пила кола...от вчера най-вероятно.
- Сега...как минава живота ти...през последната една година? - попитах Алек.

Разнообразен.Интересно.Усмихнах му се.
- Ами...различно.Запознах се с един вампир..отново.С един демон... - повдингха рамене.
На мен магическите съществя ми се лепяха като шоколад за задника.Всъщност,ако Годзила нахлуе в мола никка няма да се учудя и ще си пия кафето най-спокойно.Може би.
- Хайде де Казанова...дай малко повече подробности.Междо теб и Викс какво има? - запитах го аз.Не съм очаквала,че най-добрата ми приятелка и най-добрия ми приятел ще се познават и ще имат връзка...може би.

Това с целувките и верижката не го разбрах.Не ми го беше споменавал преди,но...мен определено не ме уби с целувките си.Викс беше сукуба и можеше да му отнеме живот...ако не беше магическо същество,а той е.
- Не знам...обърквам се...демони,вампири,дампири...русалки,сирени... - последното дори не бях чувала,че съществува,но айде.Той беше попита дали има някое момче.Ами то си беше мъж...леко се изчервих.
- Ъм..има..той...той е..на двадесет и шест..секси..е запознахем се в Париж..преди две години... - обесних му.Сега ако Алек почне да ми чете конско за годините...Все пак аз бях на осемандесет,но все тая.Пазихме се взаимно.На него можех да му споделя всичко.

Засмях се.Алек може да беше от мъжко пол,но си беше идеалната "най-добра приятелка".Сигорно и превръзки ще изкара от някъде ,ако го помоля.
- Мариус...висок..сладък...красив...мил е.. - засмях се.Нямаше нужда да казвам,че първия ми път беше с него.Това ми напомни за случката в фонтата преди две години.Задъвках долната си устна и поглед Алек с невинно изражение.С него бяхме имали хубави спомени.Обичах Алек като мой по-голям брат.Радвах се,че той може да е с Вики.Бяха сладка двойка отстрани.

Усмихнах му се.Сервитьорката пак мина покрйа нас и той ме нарече жено.
- Скъпи...трябва да минем през бебешкия магазин..бремена съм отново... - казах му.Напуши ме такъв смях,че едва не се засмях.Видях,че сервитьорката пребледня.Всъщност...така можех да мина за майка която е тукощо забременяла тъйкато нямах корем...,но щях да мина ,ако това което чаках беше първото ми дете.Онази се върза,че и брат ми ми е син.Ъх!Някои хора бяха толкова...тъпи.
- Къде искаш да се разходим? - подшушнах му тихо такаче само той да ме чуе.

След като свърших работата след питника ми с Джес отидох до мола.Първото ми намерение беше да разгледам само и да пич кафе.Особено това.Нно когато видях готините дрешки по витрините - ай я я.Как да им устоя.Страхотни неща имаше.Обиколих целият мол само оглеждайки витрините и набелязвайки разни нещица.Даже за малко не се спънах докато се заплесвах по едно яке.Така беше с високите обувки.Правеха ме още по-висока и имаше опасност от спъване докато гледаш магазините дори при равният под на мола.Ама и аз си бях една разсеяна..Набелязах си толкова работи ,но желанието ми за кафе надделяваше над това за пазаруване.Отидох в заведението и кой да видя - Алекса и някакво момче се забавляват на една от масите.Дали това е мистериозният Мариус.Е ,нека видим.
- Здравейте - казах като си ги приближих.Издърпах си един стол и седнах - Надявам се няма проблем да седна при вас ,ама то и без това вече седнах.
Изкисках се.Момчето отблизо изглеждаше още по-готин.
- Това ли е Мариус? - попитах Али приближавайки се до нея.

С Алек се канихме да тръгваме когато чух познат глас.Ади момичето с което се запознах по-рано се приближи към нас.Придърпа си стол и седа.Попита дали това е Мариус.Изкикотих се.
- Не...това е най-добрия ми приятел Алек..Алек това е Ади. - представих ги един на друг.Ади огледа Алек.Искаше ми се да знам какво и се въхри в главата,но за жалост нямах дарбата на Джес.Зачудих се какво води Ади в мола.
- Какво те води тук Ади? - усмихнах и се.Някак си исках да се сприятеля с нея.Само приятел демон нямах.Ъъ и русалка.Ммм и фея...и динозавър.

Запознахме се.
- И на мен ми е приятно Алек - усмихнах се и после присвих очи.Усещах,че не е човек,но енергията ми беше непозната.Не съм срещала подобна.Взирах се в него и се опитвах да разбера какъв е.
- Да любопитна съм.Не съм срещала някой като теб.Не разпознавам енергията - отпуснах очи и се усмихнах.
Облеганах се назад и точно тогава мина сервитьорката.Гледаше ни странно.изглежда тези двамката не са скучали.
- Едно кафе - поръчах си и след като се отдалечи се обърнах към тях. - какво сте направили на горката женица?Изглежда все едно преди малко в видяла призрак.