Кафенето

Те се запознаха.Сервитьорката дойде и Ади попита какво сме и направили.Засмях се.

- О ами ние..нищо. - изкикотих се.Продължих да говоря: - Представихме се за женени.Представихме брат ми за мое дете...и съм бременна с още едно...може да и кажем,че си ми голямата дъщеря.Нали татенце.

На последните думи се обърнах към Алек и го сръгах леко с лакът.Зачудих се дали ще се навие да отидем да се помокрим в фонтаните в парка отново.Усмихнах им се.Кой знае може с Ади да станем добри приятелки.

П.п:Глупости пиша..не ми обръщайте внимание хД

Засмях се.Горката женица.При обяснението на Алек кимнах.
- Чувала съм за вас,но не съм срещала досега.Е явно днес е щастливият ми ден - пляснах с ръце и се засмях.Засмях се още повече при това с жената.Прочистих гърло и погледнах Алек влюбено.
- О скъпи да знаеш колко ми липсваше.Децата плачеха за теб .Постоянно викаха "къде е тати,къде е тати" - говорих високо и едвам се сдържах да не се засмея отново.Сложих ръката си върху тази на Алек и се приближих към него. - Знаеш ли хубаво е ,че сме благословени с тризнаци,но моментите когато си при втората си жена са истинско мъчение.
Избърсах окото си ,защото уж плачех.С периферното си зрение зърнах изражението на сервитьорката и вече щях да се разсмея.Хубаво ,че тя избърза нанякъде.Махнах си ръката и отново бях на предишното си място смеейки се.Толкова ми беше смешно,че чак се разплаках.

Скоро спрях да се смея и избърсах сълзите.Това беше много забавно.
- Благодаря.Беше много убедителен. - отвърнах на усмивката на Алек. - Тъкмо ще си получа кафето по - бързо.
Сервитьорката дойде и с трепереща ръка сложи кафето пред мен.Бързо се изнесе,но продължи да ни наблюдава отдалече.Ухилих се и отпих от кафето си.Най-сетне.Чисто кафе без захар.Страхотно.Обичам да се наслаждам на всяка горчива глътка.
- Тази жена си няма друга работа.Пречувствам ,че ще говори за днескашната случка цяла седмица.
Местих погледа си ту към Алек ту към Али.
- Значи така.Отколко време се познавате?

Ади и Алек доста бързо си допаднаха.Двамата разкриха един на друг какво са,а аз извъртях очи.Само аз тук бях проклет човек.Ъх!Двамата почнах да разгирават сцена сякаш Ади е втора жена на Алек и има тризнаци.Леко се намусих.Че кой ще се радва да види съпруга си с втората му жена.Сервитьорката беше пребледняла.Добре де..може би малко прекалявахме с базиците,но тя си е винова.Зяпаше Алек сякаш е експонат в някой гръцки музей.Гол експонат.Сервитьорката донесе на Ади кафето и те двамата продължиха да разиграват сцена докато аз мълчах.Бях се отнесла на някъде,но в същото време чувах и всичко което става тук.
Ади пита от кога се познаваме.Алек ме погледна и на свой ред и аз го погледнах.Той каза,че се познаваме около две години и ,че на първата ни среща е било забавно,но имало и странна случка.
Мисълта за онзи вампир ме връхлетя като гръм от ясно небе и аз потръпнах.Ако тогава Алек не беше с мен сигорно щях да стана нечий обяд.Продължих да мълча сякаш ме няма.

Едва не се задавих при казаното от Алек.
- Развали ми желанието за кафе - намусих се и оставих кафето настрана.Да пия нечие ДНК не ми допадеше особено.Так значи двамата са се запознали в Лондон преди две години при интересна случка.Интересно.
- Лондон значи.Хубав град ,но прекалено много вали - погледнах Алек после Али.Али се беше умълчала и само телом беше тук.
- Хей Али какво се умълча?.Имам чувството ,че умът ти е някъде другаде.
Отпих от кафето по навик от кафето ,но после бързо го оставих.Нали нямаше да го пия.

Ади ме попита какво ми е,а после Алек попита дали не кроя планове.Поклатих глава.
- Аз...,а не... - изрекох набързо.Дори не знам какво ми ставаше.Бях се отвеяла на някъде...ох!Усетих лека болка в корема и леко се превих на стола.То да беше само в корема.Имах чувство,че главата ми ще гръмне.Погледнах първо Ади,а после Алек.И двамата ме зяпаха сякаш съм хваната от главата.Намусих се.
- Какво? - зададох един прост въпрос чийто отговор не е сложен.Местен поглед от Алек на Ади и обратното чайаки отговора.

Не знаех какво ми става.Най-различни чувства се бяха надигнали в мен.Корема ме болеше,но просто нямаше причина да ме боли.Алек ме погледна и стана от мястот оси.Дойде и постави ръка на корема ми.
- Какво има? Боли ли те? - попита той загрижено.Очите му срещнаха мойте.Избутах ръката му.Случайно да не бях някоя бременна която му дава да види,че бебето рита?Не!
- Добре съм! - казах,а гласът ми прозвуча толкова странно и студено,че изненада и мен.Не се бях държала така преди.Затоврих очи за миг,а после отклоних поглед от Алек.С това ми държание рискувах приятелството ми.И с него и с Ади.Защо се държах като шибана кучка по дяволите?

Споделях мнението на Алек.Сервитьорката сигурно ме е проклела по най-различни начини ,заради това ,че съм уж жена на такъв готин тип като него.Изведнъж нещо се случи.Али започна да се превива на стола и Алек отиде загрижен до нея,но тя се държеше толкова студено и беше раздразнена.
- Няма нужда да си толкова рязка.Той само иска да помогне - малко се издразних,но после я погледнах загрижено.Ситуацията беше гаднаДа гледаш как някой се гърчи на стол е ужасно.А ако познаваш този някой и е страхотен човек,то ужасът е двоен.
- Случайно да имаш някакви здравословни проблеми? - приближих стола си до нея.Огледах останалите хора в заведението и като видях самодоволното изражение на сервитьорката се вбесих.Изгледах я по мой демонски начин и изпитах задоволство от ужаса в очите й.Отново погледнах към Али.

Думите на Ади също ме издразниха.Поех си дълбоко въздух и после издишах.

- Съжалявам.Алек не ми се сърди..не знам какво ми става... - изрекох тихо гледайки Алек.Мамка му..това ми държание беше ужасно.Защо се държах така.Еее не знам.Ади попита зя някакви здравословни проблеми.Поклатих глава.Поне аз не знаех да имам.Преди да кажа още нещо към нас се приближи позната фигура.Мариус.Усмихнах се.

- Здравей. - Той ме целуна и си придръпа един стол към нас.Забелязах,че гледа Алек някак...презрително.Междо тях направо прехвърчаха искри.Но не на страст,а на...предстоящ бой.Така де...сякаш се познаваха и не бяха добри приятели.Мариус се представи на Ади докато аз се молех умствено Алек да не ми се сърди.

Али изглеждаше вече по-добре и си беше пак Али от преди малко.Тогава той се появи.Първоначално си мислех,че не е възможно,но много добре си спомнях за снимката,която майка ми ми беше пратила наскоро.Бях ококорила очи.Гаджето на Алекса да е баща ми?Не е възможно.Тя нали каза,че той е човек.Можеше да е двойник.Да много хора си имаха двойници.
- Ади - представих се и поех ръката му.Почувствах енергията и всичко в мен замря.Гледах го ококорено и имах чувството ,че пропадам. - Гръм да ме удари.Това си ти!
Не знаех какво да кажа.Бях се подготвяла толкова много време за този момент,но сега когато най-после дойде не знаех как да започна.

Алек ме прегърна и аз се радвах,че не ми е сърдит.Усмихнах му се невинно сякаш бях някое ангелче.А аз определено не бях такова.Алек поздрави Мариус,но и в неговите думи имаше нещо.Ъх!Искаше ми се да четях мисли.Изведнъж Ади възкликна нещо като " Гръм да ме удари.Това си ти! " .Двамата с Алек бяхме хипер объркани.Дори не знаехме какво става,но май никой нямаше намерение да ни каже.
- Какво става тук по дяволите? - попита Алек.
- И грам идея си нямам... - заявих.Двамата погледнахме Ади и Мариус които май се познаваха.Или по-точно Ади го познаваше.Изведнъж прозрение ми дойде като гръм от ясно небе.Не..не може да е това..няма как...Премигнах няколко пъти.Останах безмълвно да ги гледам и да видя развитието на случката и ..дали съм екстра сенс.

Не можех да повярвам.Единственото нещо,което правех е да го гледам невярващо с леко зейнала уста.Предполагам,че отстрани изглеждах като статуя само дето статуите нямат толкова силно биещо сърце като моето.Думите ми всяха объркване у всички - Алек изпсува ,Али се чудеше какво става,а по лицето на Мариус се четеше объркване.Моментът настъпи.Преглътнах и казах:
- Току що открих баща си - продължавах да гледам Мариус - Здравей татко.

Очаквана реакция.Въздъхнах.
- Добре татенце ще ти обясня,Някъде към 1810-11 нали си имал нещо кратко с една испанка - една такава със тъмна на вълни коса и много ярко червило,което се забелязва от километри.Отговаря на името Антония.Та изглежда сте били доста непредпазливи ,защото съм се появила аз - махнах един кичур коса от лицето си.Това сигурно е огромен шок за него и не само.Али смяташе ,че той е човек,а се оказа с дъщеря.
- Ако не ми вярваш ще направим ДНК тест - предложих.

Това което мислех се оправда.Ади каза,че Мариус и е баща.
- Чакай...чакай...К`во? - изрече Алек.Местен поглед от Мариус на Ади и обратното.Сервтьорката мина покрай нас и пребледня.В този случей се чудех как и аз не съм пребледняла.Не можех да повярвам на думите си.
- Алек.. - потърсих помощ от най-добрия си приятел с думи.Имах чувтво,че ще припадна всеки момент."Чакай...Ади беше демон...и беше на повече от сто години...,но това..това означава,че..".Тих писък се откъсна от устата ми.Поставих ръка на устата си.Метнах някакви пари на масата и издърпах Мариус и Ади настрани.Алек ни последва.Отдалечихме се от кафето и влезнахме в онези коридори водещи към толаетните.Облегнах се на стената.Не можех да погледна Мариус в очите.Защо..за толкова години - добре де две - не ми беше казал?Защо?

Далеч от погледите беше по-добре,но все пак.И тоалетните си имаха доста посетители.Признавам баща ми беше прав,е всичко това е лудост.
- Естествено ,че съм ти дъщеря...чакай,чакай как така да те уведоми - той не е знаел?Това да не би да означава,че майка ми ме е излъгала? - Да му се невиди!
Ето това си беше шок,но той можеше да лъже.
- Значи казваш ,че не си знаел за мен?Това е лудост.Тя ми каза,че преди да се разделите ти е казала ,но ти все пак си си тръгнал.