Лондон преди 2 години

Поредния скучен ден из Лондон.Трябваше да гледам малкия звяр...отново.Щях да го заведа в парка,а може би после в мола,а с малко късмет ще срещна някой познат и ще забравя лапето.Стоях си у нас когато колата спря.Простенах и станах от дивана.Отворих вратата преди леля ми да почука на нея.
- Да,да...влизай Джейсън! - изсъсках аз.Брат ми ми проваляше всички планове.Е по-точно леля ми и чичо ми.Те си тръгнаха,а аз пак седнах на дивана.Джейс почна да ми надува главата,че му е скучно.Както си и мислех.Викнах кучетата и се качих да се преоблека.Сложих каишките на Рио и Рива и бутнах брат си към вратата.
- Айде...отиваме в парка.Стой на метри от мен!Ясно? - казах злобно.Ние така си говорихме...попринцип.А и аз бях шеснадесет годишна,а той беше с пет години по-малък...за какво можех да си говоря с него?Стигнахме парка и той тръгна на някъде.Казах му къде ще се срещнем след около час.Ако има нещо да ми звънне.Знам,че е малко безотговорно да оставям дете само в парка,но...не съм му бавачка.Поне да ми плащаха за това.Пуснах кучетата от каишките.Кокера - Рио почна веднага да тича наоколо докато ротвайлера - Рива стоеше до мен.

П.П:не знаех какво да пиша ;х някви никви ги измислих..и 100% бъка от грешки..

Рио почна да досажда на хората и преди да го хвана се затичка на някъде.Беше се запътил към фонтана на парка.Господи дано само да не скочи вътре защото не ми се мисли как ще го вадя.А и той доста обича водата и няма да бърза да излиза.Затичах се след него,а Рива тичаше до мен.
- Рио! - извиках,но кучето просто не се подчиняваше.Той беше почти на годинка и само понякога спазваше командите.Беше голям инат.Едно момче успя да го хване,а аз отидох до тях.Пита дали кучето е мое, аз се усмихнах.
- Ъъ ами..да... - изрекох.Кокерът почна да маха с опашка и да се върти като пумпал.Сложих му каишката и леко го дръпнах за да не досажда на момчето.
- Благодаря ви и извинете... - усмихнах се чаровно и погледнах стрго Рио.Леко плеснах кученцето по дупето,но такаче да не го заболи,но и да знае,че това не трябва да го прави отново.

Алек...сладко.Усмихнах се и поех ръката му.
- Алекса. - представих се на свой ред.Зачудих се дали да пусна Рио отново.Ако го пусна и ми избяга....може би Алек пак ще ми помогне да го хвана...,но така ще стане досадно от моя страна.Клекнах до кучето.
- Ще те пусна,но няма да бягаш!Ясно ли е? - сигорно съм приличала на някоя луда говореща с животни.Сигорно на докто Дулитъл или дъщеря му.Кучето излая и направи няколко крачки назад.Махнах му каишката и се изправих.Стоеше мирно и ни гледаше."За сега добре." - помислих си.С Алек тръгнахме на някъде из парка.По-точно към фонтана.Гледах ту него ту кучетата.
- На колко си Алек? - зададох въпрос.Все пак исках да го опозная.

Засмях се на думите му.Алек каза,че е на шеснайсет.
- Аз съм на петнадесет.. - усмихнах му се.Докато вървяхме той каза,че съм доста строга с кучетата.Не можех да повярвам на ушите си.Аз?Аз?Да,да...Рива сама си избираше да е край мен,а Рио дори да му забраня нещо пак ще го направи.Преди да кажа нещо кокера се затична на пред.
- Пак ли... - простенах.Бяхме близо до фонтана,а аз стоях с ококорени очи.Трябваше да тръгна след него и да го гоня,но как по дяволите да го хвана?Това куче беше толкова бързо,че все едно да гониш кошута...или нещо подобно.Обърнах се пак към Алек,а зад мен се разнесе звучно ЦОП!!!

Той беше доста мил като предложи да извади Рио.Хвана го и без да излиза от водата ми предложи да се присъединя.Засмях се и влезнах при тях.Водата не беше много топла.
- Водата е студена... - заявих аз.Кучето почна да се дърпа.Искаше във водата.Взех го и му сложих каишката.Пуснах го на земята или по-скоро във водата.Нямаше много хора и можеше дори да се изкъмен тук...или поне да се понамокрик.Фонтата беше горе доло дълбок.Кучето се ови около мен и Алек и така бях принудена да се "залепя" за него докато и ние не паднахме.Засмях се.
- Отново съжалявам... - поклатих глава.Лежах върхо него,а после се обърнах и седнах във водата.Стигнах дъното и наполовина бях във водата.Кой да предположи,че е толкова дълбото.Реио стоеше с изплезен език и ни гледаше размахвайки доволно опашка.

-

Щот стъпих на краката си той почна да ме пръсна.Изпищях на студената вода.
- Ще те убия! - заканих се и на свой ред почнах да го пръскам.Бяхме мокри от главата до петите.Ако го бутна във водата няма да стане кой знае какво.Посто ще се измокри повече.Продължих да го пръскам мислейки плана как да го бутна.Приближих се към него и така навлезнахме още малко навътре продължавайки да се смеем и мокрик.Минаха някакви хора които ни погледнаха доста странно."Тези-са-луди" гласяха погледите им.Е не ми е за пръв път да ме гледат с поглед "Али-е-луда".Направих още една крачка към Алек и го бутнах за да падне във водата...

Той ме дръпна до себе си и аз цопнах във водата.Засмях се.Тъкмо се изправях да стана и той ме взе на ръце.Почна да обикаля наоколо с мен на ръце сякша му бях трофей.Пита ме дали иска мда ме пусне.Гледах водата,а после него.Исках ли?
- Да ме пуснеш да.Да ме метнеш във водата - не! - изрекох.Защо ли мисля,че ако ме пусне ще падна и ще стана мокра кокошка...още повече от колкото съм сега?Моето шесто чувство рядко ме лъжете.Той продължи да тича,а водата се разплискваше.Бях обвила ръце около вратът му.Мамка му не му литежах?Носеще ме сякаш съм лека като перце.
- Пусни ме! - настоях намусено въпреки,че вътрешно скачах от щастие.

Той ме метна във водата,но аз не му останах длъжна и го дръпнах за кракът.Падна върхо мен,но такаче да не ми тежи.Усмихнах се.Завъртях се така,че да се окажа върхо него.Надигнах се до седнало положение.Бях седнала точно върхо приятелчето му.Засмях се.
- Победа! - уплезих му се и продължих да си седя най-спокойно сякаш не сме на обществено място и не съм върхо пенисът му.Малкото приятелче на Алек така беше доста големичко...до колкото го усещах де.
- Хъм.. - изрекох замислено докато се взирах в лицето му с чаровна усмивка.

П.п:Още ще е девствена..

Той ме целуна и това ме изненада.Отвърнах на целувката му и се притиснах още повече към него.Езикът ми навлезна в устата му и палаво докосна неговият.
- Али! - разнесе се глас зад мен.За жалост трябваше да се отдръпна от Алек и да обърна внимание на брат си.Не ми се искаше,но се отдръпнах и се обърнах до една степен по посока на гласът.Брат ми ме гледаше нацупено.
- Какво искаш дребен? - попитах го.Той посочи китката си сякаш там имаше часовник.Не ми се вярваше да е минал час.Простенах.Казах му да си върви и ,че ще останем още малко...и след около час и половина тук или на кафето в парка.Намусен той се отдалечи,а аз избутах Алек към водата и той пак се намокри.Легнах си върхо него.
- Тежа ли ти?

Това ме учуди,но той дори не ме остави да кажа нещо.Отново впи устни в мойте.
Това ми хареса.Май знаеше какво иска - мен.Чух се кучето лае,но не обърнах внимание.
Останавих се в ръцете на Алек.Мисля,че пака,водата,фонтана не беше най-подходящото място за нещо...,но както и да е.Устните ми жадно търсеха неговите,а езикът ми срещаше неговият в устата му.Отдръпнах се за миг за да си поема въздух.
- Някой казвал ли ти е,че се целуваш страхотно? - попитах го палаво.Наведох главата си към вратът му и му направих смучка.

- Не..тук..не днес..не сега... - изрекох когато той се спусна към дрехите ми.
Мамка му...та аз не ог бях правила преди.Избутха го леко от себе си и се изправих.
Бях цялата мокра,а дрехите ми прозираха.Подуха по-силен вятър и аз обвих ръце около тялото си.Стана му студено.Скоро сигорно щях да почна да тракам с зъби.Не смеех да погледна Алек в очите.Просто се стаписах когато направи това,а за повече не исках да стигаме.Не още..та аз го познавах от една тридесет минути...,а и не го бях правела преди...Господи!Стана ми още по-студено...Боже!Да не би да ме тресе критическата...надали.Най-много да е побертета ама,ама...
Гледах навсякъде другаде,но не и към Алек.Бях обвила ръце около тялото си.Предполагам за да се стопля,а не да пазя дрехите си върхо себе си.

Излезнахме от фонтата.Той ме държеше,а аз се бях сгушила в него.Беше толкова топъл,а аз бях...мокра и студена.
- Аз..не..проблема не е в теб,а в мен...просто..не знам..хвнаа ме страх... - леко се засмях и продължих да треперя в ръцете му.Как не му беше студено мамка му...е и това щях да го попитам.Рио се подчини когато го повика - като никога - и легна до пейката на която седнахме.
- Не ти ли е студено? - попитах го.Беше ме срам,че го отблъснах така.Просто ме хвана страх,че може да стигнем по-далеч,а и не му беше мястото тук.Рива изръмжа на нещо зад нас и аз веднага се размърдах неспокойно в обятията на Алек.Бог знаеше какво имаше зад нас.Голямата стъпка,Годзила...или някой неприятен човечец.Не горях от желание да разбера.