Иманието на Джорджина и Мариус (Portabello)

Moderator Брой мнения : 50

Обикалях нервно цялото имение и преглеждах по няколко пъти дали всичко е наред.Очаквах с нетътпение най-сетне съквартирантът ми да се появи.Накрая реших,че може би ако гледам телевизия времето ще минава по-бързо.Седнах на голямото кресло и започнах да превключвам нервно каналите.Най-накрая се звънна.Станах като попарена и се затичах към вратата.Отворих рязко и задъхана се усмихнах
-Здравей.заповядай-побързах да му направя място,за да влезе и да остави тежките си куфари.
-И така..значи ъм..ела да те водя в твоята стая.-изстрелях набързо.Взех един куфар,защото едва толкова можех да нося и го поведох към голямата му стая.Отворих вратата и влязох.Дръпнах завесите,за да влезе мялко светлина.
-Е?Какво мислиш?-попитах и седнах на леглото.

Брой мнения : 141

- Мисля че... – огледах се. Какво мисля? – Че ако това не е скрита камера, то определено съм попаднал в Ориндж Каунти.

Отвън беше много внушителна сграда, а отвътре беше още по-готина. Дали съм късметлия, че попаднах на онази обява? О, да. Няма спор. Не бях от тези, които обичат да са обкръжени от лукс и разкош, но просто беше невъзможно да остана безпристрастен към това имение. Портобело. И името беше страхотно.

Заизкачвах се по стълбите нагоре, следвайки Джорджина към стаята, в която щях да прекарвам нощите си. Прекарвам, защото аз не можех да спя. Никога не съм бил способен да заспя, колкото и да се опитвам. Но ми трябваше нещо за прикритие, щом се опитвах да живея „нормално” и да правя всички онези банални неща, които правят обикновените хора.

- Наследство ли ти е? – попитах любопитно.

Moderator Брой мнения : 50

-Ще се наложи да свикваш,тук е така!-засмях се и се излегнах на леглото му.
-Спокойно ще ти сменя завивките после!-Усмихнах се и започнах да правя ангеле,само че вместо в сняг в завивките на леглото.
-Всъщност не е наследсво,родителите ми го купиха,преди да катастрофират-повдигнах рамене.
-Както и да е-беше трагична история,но не ми пукаше особено.
-Ако ти преча ще изляза-посочих с палец вратата и за пореден път се усмихнах мило.

Брой мнения : 141

- Не, не – казах й и подхвърлих почти празния си куфар небрежно до леглото. Чу се глух тупор, тъй като куфарът беше почти празен (има само листове, химикалки и тетрадки, в които бях драскал разни текстове за песни, които ми се въртяха в главата). – После ще разопаковам.

Надявах се Джорджи да няма нищо против хаоса, защото просто не можех да си намирам нещата, ако всичко е подредено и идеално. Обичах да ми е разхвърляно, но не обичах да ми е мръсно. В това отношение сигурно щеше да ме вижда с метлата в ръцете по-често и от домашната прислужница.

- Сега съм гладен – констатирах. – Всъщност, имаш ли нещо против да спретна набързо едно пиле в бяло вино? – попитах. – Дояде ми се френска кухня...

Moderator Брой мнения : 50

-Ммм...ти готвиш,аз щях да ти предложа,яденето,което прислужницата ми прави,което ме подсеща,дали е готова?-изправих се.Погледнах го и вдигнах вежда.
-Хайде да проверим-понякога се случваше,просто да отиде някъде и да забрави яденето и след това се налагаше да си купувам нещо от близкия магазин,но сега май щях да имам резервен план..Мариус.
Слязохме отново по гадните стълби,това може би беше единственото нещо в имението,което не харесвах.Падала съм толкова много пъти,особено когато излизам от банята.
-Мм,ухае вкусно,какво ли готви?-запътихме се към кухнята.