Четирите сезона

Алекс се почувства виновно, че Ади ни е наблюдавала.И двете се приближиха и започнаха да ме успокояват.Алис каза, че Деймън не е толкова лош и ме полюшкваше като малко бебе.Това не ми се понрави много, но поради кръвоизлива не бях в състояние да й го кажа.Предложи ми да пия от кръвта й, малко се страхуваше...или много, щом го разбирах само като я погледнех.''Това е истински приятел''-помислих си аз.Бях много щастлива, че се грижеше така за мен, усмихвах се, макар, че още не разбирах какво се случва.Когато се посвестих станах и твърдо заявих:
-Никога!Разбери ме!Вие сте ми по-ценни от всичко и аз никога няма да взема от кръвта ви!Мерси за разбирането!
За жалост не бях готова да стана, краката ми се разлюляха и паднах на земята.
-Трябва ми...кръв, но не твоята, нито на някой друг.
Едно момченце държеше прашка, птичките летяха и той ги целеше.''Да направим нещо полезно''-помислих си аз.
-Хей, дете-момчето се обърна-ще ми дадеш ли една от уцелените птички?-то ми даде една голяма птица, обърнах се, за да не видят как я ям, помислих, че ще им е неприятно, но уви, нямаше скришно място наоколо.Изядох птицата.
-Това ще ме засити...до довечера-двете ме погледнаха странно-Няма да убивам нова птица!-казах аз-Ще взема една от мъртвите.Защо да отнемам живот?Нищо не са ми сторили!-добавих аз
Чувствах се по-добре
-Да сменим темата!Кажете нещо интересно-помолих, за да не мислим за ужасната случка

Случката си беше доста странна.Малко ми стана жал за птичето,но то и бз това беше мъртво.Джес предпочете да смени темата.Да видим..нещо интересно?
- Като малка подпалих котката на съседката ми вещица.Милото животинче.Следващите няколко седмици го гледах с опърлена козина и не можех да го доближавам.Съседката му беше сложила защитни заклинания.Боже обичах тази котка ,подпалването беше инцидент.
Като на филмова лента видях спомена ми за Черньо и как го галех,докато седях на верандата.Липсва ми това коте.

Ади зачете молбата ми и се зарадвах.Каза, че като малка е подпалила черната котка на съседката, тихо се засмях, но с добри чувства.Ади каза, че котето й липсва.Стана ми тъжно.
-Ще го запазиш в сърцето си!-утеших я аз-Всеки греши, нормално е!
След тези думи замълчах.Откъснах си още една ябълка и я изядох.Малко утоляваше глада ми.Легнах на тревата.
-Често ли рисуваш?-попитах аз, докато гледах синьото небе

Беше права.Ще го запазя в сърцето си,но не всеки притежава опасната дарба да подпалва.Тя си си откъсна една ябълка и я изяде.Като я гледах и на мен ми се прияде,затова си откъснах.Отхапа и не съжалих.Въпросът й ме подсети,че държа скицника си.Погледнах нарисуваното.Можеше още да се оправи,но това щях да направя по-късно.Затворих скицника и го прибрах в чантата.
- Може да се каже.Вдъхновението ми идва по различно време - погледът ми беше насочен към мястото,което рисувах и се сетих за нейната песен. - А ти често ли свириш и пишеш песни?

Ади отговори на въпроса ми.И тя си взе ябълка, и като че ли й хареса.Забеляза, че още държи скицника си и си го прибра в чантата.Пита ме често ли пиша песни.
-Зависи от настроените ми.Обикновено музата ми идва, когато съм много тъжна или имам нов приятел.Когато някой ме направи щастлива.Истински щастлива!

Не знаех какво да кажа, затова пак легнах на тревата и въздъхнах:
-Колко красиво!Ех, да можех да остана тук завинаги!-примижих очи и се усмихнах аз

Отхапах от ябълката отново и едва не се задавих при думата завинаги.
- Хей завинаги е доста дълго време.Пък и тук няма румсървис,дървена къща на дървото и компания.Има какво да се желае ,тъй че по-добре премисли решението си - изкисках се.
Местенцето наистина си го бива,но както споменах завинаги си е доста дълго време да се седи на едно място.Изглежда номадският живот си казваше думата.Сетих се за Али,която не беше казвала и дума откакто стана инцидента.
- Хей Али добре ли си?Нещо се умълча - извърнах глава към нея.

Бях се отнесла на някъде,но думите на Адриана ме прекъснаха.
- Д-да..колко време ме нямаше? - засмях се.Не знам какво е ставало и какво съм изпуснала,но се надявах с две думи те да ми разяснят случващото се.Усмихнах им се тъйкато и двете ме гледаха малко странно.Защо мамка му ме гледаха така?
- Ъъъ..аз..мисля след малко да тръгвам да намина през една приятелка...Вики... - изрекох и посочих зад себе си.Не бях виждала Викс от сумати време.Преди да кажа нещо телефона ми извъня.Бяха леля ми и чичо ми.Вдигнах.

***
- Да?
- Али миличка ще наглеждаш ли Джейсън днес? - чу се гласът на леля ми.Простенах.
- Имам ли избор? - знаех,че нямам.
- Благодаря ти.Ще минеш ли да го вземеш.Братовчедите ти ще са при приятели,а и не мога да го оставя в техните ръце... - заяви леля.Да...ясно.Пак щях да влача детео с мен.Супер!Поне да си носи лаптопа - тъйкато вики може да не даде нейния - за да мълчи и да не прави нищо.
- Да,да добре... - изрекох набързо.
- Балгодаря миличка.Чао.. - леля ми затвори.Добре,че поне не трябваше да живеея с Джейсън.
***

- Леля ми..ще трябва да наглеждам брат си...ъх!

Изглежда Али се беше замислила за нещо и попита колко време я е нямало.
- Да видим - погледнах за миг към небето. - изпусна частта за вдъхновенията и хобитата.
Изкисках се и след малко каза,че ще отиде при една нейна приятелка и че ще трябва да гледа брат си.
- Имаш по-малък брат?Завиждам ти.Аз съм единствено дете или поне така мисля - засмях се. - Ако сега тръгваш ще тръгна с теб,защото и аз имам малко работа.

Али попита какво е изпуснала, каза също, че ще ходи до Вики и брат си.Ади й каза за вдъхновенията и каза, че и тя ще тръгва.
-А мен трябва да ме изпишат от болницата-казах-така че, тук ще се разделим!-усмихнах се
Трите тръгнахме в различни посоки, казахме си довиждане.Щях за последно да съм в болницата и тръгнах.

Е явно всички щяхме да тръгваме.
- Скоро може пак да се срещнем.. - предложих аз.Подуха лек ветрец и разроши косите ни.Телефона ми пак извъня.Това си беше чист телефонен тормоз.Щях да мина да взема брат ми.Извадих го и затоврих.
След малко Джеси стана и тръгна на някъде.Изпавих се и с Ади също тръгнахме.Всички в различни посоки.
- Чао.. - казах и тръгнах към домът на леля ми да взема изчадието и да отиваме у Викс.