Пристанището

Брой мнения : 81

Седеше пред мен. Изпълнена с живот, от плът и кръв. Въпреки всичко, Шарлот бе единствената, която можеше да ме накара да чувствам отново. Без страх от това да бъда наранен. Тя бе единствената, която някога бях обичал и все още обичах.
Обвих лицето й в ръцете си, повдигайки главата й, за да ме гледа в очите.
- Исках да те предпазя, Шар! Единствено да те предпазя .. - поклатих глава, а лицето ми изглеждаше измъчено от болката появила се в гърдите ми.
Предполагах, че нямаше да повярва на думите ми, но въпреки това казвах истината. Не можех да допусна отново някой да ми я отнеме и то завинаги. Предпочитах да бе в онзи ковчег, с камата в сърцето си, отколкото цяла вечност прекарана без нея.

Брой мнения : 67

Погледнах го в очите не видях това което очаквах, .. зарадвах се че не видях онзи поглед, начинът по който ме гледаше ме караше да се усмихвам, дори след толкова години.Черна от грима сълза се стече бавно по бузата ми, докоснах лицето му нежно, спуснах ръката си надолу по врата му, в следващия момент бях впила устни в неговите, увих ръце около врата му, сълзите започнаха да капят една след друга, не исках да отделям устните си от неговите, не исках да сваля ръце от тялото ми, не исках да ме остави отново!

Брой мнения : 81

Целувката й накара сърцето ми да трепне. Тялото ми сякаш изтръпна от нежното й докосване. Събуди всички чувства в мен, които бях запечатъл дълбоко в себе си. Моментът беше перфектен, по-истински от всякога. Устните ни нежно се докосваха, а ръцете ми бяха вплетени в меката й коса.
- Не знаеш колко дълго очаквах този момент. - казах почти шепнейки след като устните ни се бяха отделили едни от други.
Избърсах сълзите й, които сякаш се гонеха по бузите й. Прегърнах я силно, не казвайки нито дума повече.

Брой мнения : 67

Той ми остави тръпката, все още я чувствам .. и се надявам да си остане до края на животът ми.
Прегърнах го, притиснах тялото си силно в неговото, вдишах ароматът му, притворих очи и се усмихнах.
-Обичам те Никлаус ! И винаги ще те обичам.
Направих крачка назад, погленах го мило не спирайки да се усмихвам .
-Хресвам тази прическа, огледах го, може би 21 век не е толкова зле.-засмях се.
За секунда помислих, "Кой беше мъжът който извади кинжаът от дърцето ми" това не беше важно сега, но се сетих че той ме нарече ...
-Никлаус? Защо ме нарече Катерина ?

Брой мнения : 81

Въпреки, че Катерина и Елена бяха нейни двойнички, Шарлот оставаше най-красивото момиче, което бях срещал през целия си живот. Когато чух думите й, не можех да повярвам на ушите си. Бях чакал този момент толкова дълго, че почти бях свикнал с идеята, че повече няма да я видя, докосна, да чуя нежния й глас. А сега, сега тя бе пред мен, в прегръдките ми и целуваща устните ми.
- Аз също Шар. Никога не се съмнявай в това! - поклатих уверено глава.
- Минаха толкова години, смених и много прически .. но тази ми харесва най-много от всички. - добавих и се засмях с нея.
- Ами .. Катерина е твоя двойница .. - хванах ръката й и преплетох пръстите си в нейните.
- Както и Елена, която е човек .. - вгледах се в очите й, очаквайки да видя нейната реакция.

Брой мнения : 67

Не очаквах да каже нещо след като му казах че го обичам, но той отговори, а това ме направи още по-щастлива.
Сгуших се в него, когато каза че Катерина ми била двойница се засмях тихо, повдигнах главата си все още смеейски се.
-Ти не се шегуваш, смехът ми започна да гасне бавно, същата като мен, това, това как е възможно ? Вдигнах ръцете ни до височината на сърата ни, вглеждайки се в тях все още опитвайки да възприема че имам двойница. В следващия момент каза и за някоя си Елена, две двойнички, но как се живее с това ?
-Толкова много съм изпуснала, казах подсмихвайки се леко.
Това няма значение, животът е пред нас, младоста също.
-Какво още трябва да знам Ник ? Погледнах го премигвайки сладко.

Брой мнения : 81

Aко някой ни видеше или по-скоро мен - гордият, самовлюбен, безпощаден хибрид, превърнал се в романтик, който се държи за ръце с момиче. Засмях се на мислите си. Не ми пукаше какво щяха да кажат другите. Важна бе единствено тя и нейното щастие.
- Ти си най-красива от трите ви, любов. - казах със спокоен глас, държейки я силно в прегръдките си.
Какво още? Трябваше ли да й казвам в какво чудовище се бях превърнал през годините? Че човешкия живот нямаше никаква стойност за мен и ползвах останалите като марионетки ..
- Шарлот, аз .. - сложих ръка на лицето й и повдигнах брадичката й леко нагоре, за да ме гледа в очите - развалих проклятието. - продължавах да я гледам, чудейки се как щеше да реагира на това.

Брой мнения : 67

Не го пусках, бях го прегърнала силно и не възнамерявах да го пусна скоро.Слушах го внимателно, като от време на време се усмихвах.Той беше такъв романтик и чаровник, отдръпнах се леко, готова да задам въпросът си.
-Ник ? от кога ги няма големите роклите, корсетите.. и от кога излезнаха тези парцали, които може да се каже .. харесвам.-засмях се.
-И къде им е етикетът на тези хора изкрават ме извън релси.
Когато каза че е развалил проклятието, замръзнах на място, като го погледнах очудено.
-Ти какво си направил ?-усмихнах се, приближих се до него и отново го целунах.
Няма значение, щом това е искал .. никой не може да му попречи!

Брой мнения : 81

Бях доста изненадан от реакцията й, когато й казах за проклятието. Мислех си, че ще ме намрази, че ще се страхува от мен и едва ли не ще предпочете да си бе останала в ковчега с камата в сърцето си. Като се замислих .. все още не я бях питал кой я бе съживил.
- Шар, кой извади камата от сърцето ти? - помилвах бузата й, като усмивката не слизаше от лицето ми.
- Това е 21 век любима, хората живеят повече от разпуснат живот и се чудят как да покажат по-голяма част от тялото си. Етикетът изгуби своята ценност преди доста време. - казах и поклатих глава, понеже също не ми се нравеше особено.
Припомних си предишните години, където всеки втори бе кавалер и обноските бяха най-важни. Жалко, че не можех да върна времето назад. Тежка въздишка излезе от гърдите ми, а мислите ми продължаваха да обикалят из главата ми.
Притиснах тялото й към своето и последва страстна целувка.

Брой мнения : 67

Отделих устни от неговите за да му отговоря.
-Не знам, видях мъжка фигура която веднага изчезна, бях прекалено слаба за да го последвам.
-Не се ли охраняваха ковчезите ? може да е бил някой който .. остави, остави не е важно.Обичали да си показват тялото ли, все едно слушам за Адма и Ева.
-Нямат ли капка срама ? Както и да е, твърде много внимание обърнахме на хората.
-Добре че бях в този ковчег вместо да гледам как светът върви към провал.-засмях се.