Местенцето на Джес, Ри, Кал и Ади

Предишна спирка:Паркът

Предсказанието ми се оказа вярно, къщата ми беше изгоряла!Каква ужасна случка!Извиках майстори, които да я реставрират.През това време взех единствените дрехи, до които успях да се добера, както и една голяма чанта [защото куфарът ми беше пламнал също].Набутах всичките си неща вътре и запалих колата.Реших през това време да отида в хотел.Запалихколата си и потеглих.

Къщата ми беше възстановена и аз не можех да повярвам на очите си.Влязохме вътре и там ни посрещнаха майсторите.
-Заповядайте госпожице!-държаха вещите, останали след пожара.Слава богу, единственото изгоряло беше една кутия с обувки[освен мебелите].Нанесохме се отново и му дадох да живее в стаята за гости.
-Имам много да ти разказвам...-казах му всичко за себе си, цялата ми история, а после той-своята.
Бяхме много щастливи, влязохме в киното и си пуснахме комедия.Дупката вече я нямаше...брат ми я запълни!

Събудих се.Слязох да закуся, но по пътя видях ''произшествието''.На пода имаше заспали хора, брат ми също беше един от тях.В къщата цареше хаус.
-Джейк, събуди се!Джейк!-нищо, не ставаше нищо-Джейк, ставай веднага!-сритах го леко аз
Той се събуди и се хвана за главата
-Какво по...главата ми!-изохка той
-Джейкъб, пак ли си правил купон?-попитах го строго и скръстих ръце
-Аз не съм...-той се огледа, и когато видя хората и мацката, която лежеше върху него, довърши с досада-правил купон...
Помогнах го да стане и го прегърнах:
-Днес ще излизам с Ади, а ти почисти!Не сме сами в тази къща, все-пак!
Набързо се облякох и закусих.
-Чао, Ри!-провикнах се аз към стаята на Ерида-Джейкъб ще почисти, не си прави труда!
Запътих се към крилото на Адриана.Стигнах до стаята й.Почуках, веднъж, два пъти, нищо.Влязох.
-Ставай, поспаланке!-казах аз, все-пак беше почти обяд
Тя се събуди и ме погледна.
-Искаш ли днес да се разходим до пещерата или водопада и да си направим пикник?-попитах аз, вече се бях приготвила напълно-Направила съм храна, което ме подсети...-подадох й един поднос с храна-Закуска в леглото!-на подносът имаше най-различна храна, защото отскоро живееше с мен и още не знаех какво обича.Тя закуси и ми отговори.

Сънувах странен сън.Не че това беше нещо необичайно за мен.Обстановката в днескашният беше следната: бях в една огромна къща и търсих нещо.По-точно някаква кутия.Всеки път щом я докосвах тя се телепортираше на друго място.Да не говорим ,че някаква сянка ме преследваше.Вървях по коридори,изкачвах стълби и имах чувството ,че се въртя в кръг докато не зърнах една на пръв поглед обикновена врата,но някак си по-различна от останалите.С какво?С бравата естествено.Беше позлатена с различни орнаменти, нещо необичайно за цялата дървена съборетина,в която се намирах.Обвих с ръка дръжката колебливо.Страхувах се какво се крие зад тази врата,но същевременно бях толкова любопитна.Сянката в далечината на коридора не ми остави време да се разбера с чувствата си.Бързо влязох в стаята.Не виждах нищо.Опипом напипах копчето за осветлението и светнах.Ококорих очи от изненада.Помещението беше празно и само в сретата на стаята беше кутията.Доближих се предпазливо до нея и я докоснах.Не изчезна.Усмихнах се широко.Изпитвах огромното желание да разгледам кутията по-добре отвън,но съдържанието ми беше по-любопитно.Отворих кутията и светлина озари цялата стая.Постепенно започна да угасва и лека полека започна да се различава съдържанието и ....някой ме събуди.Отворих очи и това беше Джеси.Изпуфтях.Така и не разбрах какво има в онази кутия.Мамка му.Намръщих се,но закуската в леглото бързо оправи това.Тя ме попита дали искам да се разходим,но първо исках да хапна.Лакомо изядох закуската.Беше се постарала много.
- Закуската беше невероятна.А и да - навита съм за разходка до пещерите. - усмихнах се и станах от леглото. - Тъкмо ще ти разкажа съня си.Макар че ти и сама можеш да разбереш - подаох ръката си.

След като изяде закуската с удоволствие, Ади ми отговори.И..о,боже, не можех да повярвам на очите си, най-накрая някой доброволно искаше да прочета мислите му.Аз я стиснах и видях съня й.
-Странно...-казах аз, тя имаше голямо въображение-Е, ще тръгваме ли?-на мястото на замисленото ми лице се появи широка усмивка.Ади отиде и си изми зъбите.След това отиде да си облече нещо, през това време аз се запътих към кухнята, където върху плота грижливо бях оставила огромна кошница.В единия й джоб сложих одеало, а в другия-храната.Имаше какво ли не-сандвичи, сладкиши, салати-всичко беше прибрано във вакуумиращи кутийки.
-Кафето!-извиках и се разтичах в последния момент, преди да кипне.Сложих го в едната страна не двустранния термос, а в другата налях вода.Взех и пластмасови чаши, чинии и вилици.Запътихме се към пещерата.


П.П.:Ади, избери как ще изглежда крилото ти и ми изпрати снимки, за да ги добавя.

Киманх.Влязох в банята и започнах обичайните процедури - миене на лице,ръце,зъби,гримиране,оправяне на косата.Оставих я пусната и си облякох малко по-дебело.В планината винаги е по-студено.Обух си дънките със скъсаните части отпред.Не много за планина,но пък много добре се връзваше на другото.Поне си обух подходящи обувки.Взех си чантата и слязох долу.Джес беше подредила чантата и готова.Погледнах облеклото й.Много добър вкус имаше,но не беше много подходящо.Карай.
- Като гледам си готова ,тъй че айде да вървим - тръгнах към вратата.Джес също като взе кошницата за питник.След малко вече вървяхме към пещерите.