Париж,Франция преди един месец

Moderator Брой мнения : 50

Взирах се в огромната кула пред себе си.Пригладих късата си черна на цвят поличка.Прокарък ръка през,меката си коса.Не си бях направила труда да я изправя чисто и просто от мързел.
Вдигнах поглед към върха на кулата.Беше толкова висока.Изгарях от желание да се кача за пореден път.Наредих се на дългата опашка и изчаках да ми дойде реда.
Качих се на върха,положих ръце на колената си и се задъхах.Толкова беше изморително,но пък гледката си струваше.Полюбувах се десет минути и слязох.Взех си кафе от първата машина и седнах на една свободна пейка.Кръстосах крака и отпих от топлото кафе.Все още пареше и изгори езика ми.Беше неприятно,доста неприятно.Прокашлях се и извадих телефона си,за да проверя колко е часа.Беше толкова рано от както пристигнах.Какво за бога мога друго да правя тук освен да обикалям по магазините и да видя Айфеловата кула.Е добре де второто вече го направих.Пък и не идвам за пръв път тук.

Вампир Брой мнения : 324

Париж...града на любовта....бля бля....Облякох се на бързо и изхвърчах от хотела.
Минах покрай няколко хубави магазина за дрехи,но Армани имаха ужасна колекция и се отказах.
Точно,когато мислех да се връщам в апартамента,на кого да се натъкна...
-Оу любов какво търсиш тук?-Попитах я,като се засмях.
-Да не би да искаш отново да се мушнеш в топлото ми легло?

Moderator Брой мнения : 50

Чудесно..Перфектно..Невероятно.Съвсем бях забравила тази малка подробност...Деймън!
-Мм да речем,че търся,ааам Айфеловата кула..-направих се,че се оглеждам..-А ето я..тя е толкова голяма,как не я видях.-пошегувах се.Погледнах го леко отегчено и побързах да отговоря на следващия му въпрос с нещо умно,ее умно,умно,не много умно.
-Да Деймънчо само за това мисля,обсебена съм от топлото ти креватче.-Повдигнах вежда и се засмях.Станах от пейката и се приближих към него,като огледах внимателно маникюра си.

Вампир Брой мнения : 324

-О,да знам това.Знам,че ти липсват прегръдките ми...-Казах аз и я притиснах към себе си,като тя не можеше да се измъкне.
-...целувките ми...-Продължих и леко прокарах устни по врата и,като усетих как изтръпна,а после я пуснах и седнах на пейката.
-...но какво да се прави.-Засмях се.

Moderator Брой мнения : 50

Така ме беше стиснал,че и да исках не можех да се измъкна,затова просто останах неподвижна.Когато той ме пусна веднага оправих дрехите си защото бяха леко измачкани..
-М дааа какво да се прави.-умирах,когато ме дразнеше,но и аз не оставах по назад.Минах зад него и се приближих към ухото му като оставих дъхът ми да погали кожата му.
-А на теб липсват ли ти шамарите ми?-казах със съвсем невинен глас.Подпрях се на облегалката на пейката с едната ръка и се усмихнах самодоволно.