Пещерата "Blue Hall"

Пристигнахме.
-Уау!-извиках аз, а след мен и ехото ми-Невероятно е!
Пещерата наистина беше много красива, но и опасна, трябваше да внимаваме, за да не паднем в огромна проспаст.Влязохме.Вътре се спасихме от жегата.Колкото по-навътре влизахме, толкова по-уникална ни се струваше тя.Забавлявахме се истински.Разглеждахме с интерес.
-Аааа!-изпищях аз, след което се хванах за една скала-За малко да падна, уф...ужас!След малко се успокоих и продължихме.Наблизо пещерата ставаше подводна.
-Някой път ще дойдем и тук!-казах уверено аз-Но сега, нямаме костюми.Във водата плуваха сладководни риби.Очевидно пещерата навлизаше в езеро.Любувахме им се дълго, а после свихме в малка дупка, колкото да минем пълзейки.Стигнахме до края на пещерата.Там имаше поляна, с надвес от надупчени скали.Получаваше се шарена сянка.Решихме да седнем и да починем.
-Не тук!-казах аз
Намерих перфектното място!Изкачихме се, колкото беше възможно по надвеса, докато се качихме на едно прекрасно местенце, уютно и заградено от скални израстъци, сякаш беше пригодено специално за нас.Седнахме и постлахме одеалото.Извадих кафето и сипах на мен и на нея.Отпихме по глътка и се насладихме на гледката.Тук сякаш светът беше спрял.
-Невероятно!-казах аз, за да не мълча прекалено дълго в мислите си
Извадих храната, хапнахме, след това се облегнахме в гладките скали и отново започнахме да се наслаждаваме на момента.Беше неповторимо!

П.П.:Сори за ''РП-то'' или поне това, което направих, защото музата ми е излязла на разходка ;д

С Джес се разхождахме в пещерата.Мястото наистина беше красиво - едно от най-красивите,които съм виждала.Докато аз тихо се наслаждавах на тишината,Джес се радваше като малко дете.Засмях се при промяната на мястото.Поляната с изглед към зъберите долу ми допадаше много,но какво да се прави.У нея беше храната,тъй че я последвах.Изкачването беше лесно.Знаех си ,че беше добра идея да се запиша на катерене и да тренирам бойни изкуства.Не се знае кога може да ти потрябва..Вече бяхме горе и ченето ми и едва не падна при гледката.Ако онова долу ми харесваше,то това тук горе го обожавах. Начинът ,по който беше разположено това място, и като започнем от скалите,пълзящите растения и стигнем до няколко лъча светлина намерили път през цепнатините,мястото сякаш беше направено точно за нас.
- Еха - първата ми дума откакто влязохме в пещерата. - Сякаш някой е знаел,че ще дойдем.
Отпих от кафето,което Джес ми наля.Грабнах единият сандвич без да откъсвам очи от мястото.Очите ми шареха наляво надясно.
- Това място е върхът.
Малко приятни разговори,но стана време да тръгвам.
- Е аз ще тръгвам,че имам малко работа.Чао Джес и ще се видим по-късно - прегърнах я и си тръгнах.