Четирите сезона

Бях отскоро в града и реших да огледам региона.Вече бях свършила с улиците,кафенетата , магазините с дрехи и благодарение на един тип и малко банкноти разбрах как седят нещата и около нощните клубове.Сега оставаше да огледам и по- необитаваните места или иначе казано места,които не са засегнати от човешката дейност.Щом се озовах тук останах с зейнала уста.Имах чувството ,че ако има рай, то той би изглеждал точно така.В различните посоки преобладаваха различни цветове и сякаш си гледаш на филмова лента как сезоните се менят.
- Уау - казах.Съзнавах че съм сама и няма кой да ме чуе освен някое животинче,но просто не се сдържах.За щастие си носех скицника в чантата през едно рамо,но първо...хвърлих чантата под едно дърво и се затичах като малките деца.Разпилявах оранжевите листа, смеех се,скачах.Разгледах и разучих всичко и когато свърших се чувствах толкова щастлива.Намерих чантата си и седнах до нея.Извадих скицника си и започнах да рисувам.

След пиянската нощ с Нат и после страшняи филм който гледах се чувствха сравнително добре.Оправих се набързо и излезнах навън.Исках да се поразходя въпреки,че не знаех къде.Нямах конкретна посока или място и просто си вървях.Навлязох в годире.Не беше кой знае колко приятно място за човешко момиче като се мисли,че наоколо имаше сукуби,инкуби,маи,демони,вампири,върколаци и какво ли още не.Не веднъж замалко да съм ставала вечеря на някой кръвопиец.Дори вчера Деймън се опита да ме удоши мамка му!Въздъхнах и изтласках мислите за магическите същества на някъде другаде в съзнанието си.Стигнах някаква поляна с най-различни цветове,цветя,дървета и какво ли още не.Оглеждах се наоколо сякаш бях в къщата на богаташ и утре ще го обирам.Беше хубаво място.Сякаш пролет,лято,есен,зима бяха на едно място.Видях едно момиче да седи под едно дърво и да рисува.Приближих се тихо към нея.
- Здрасти! - изписках като малко дете.Може би щяхме да се запознаем.Само дано и тя да не е...вампир.

Както обикновено се събудих и излязох от болницата.Реших да се разходя из гората.Тъкмо вадех китарата си, когато видях това неописуемо красиво място.Онемях.Около мен имаше огромно разнообразие.На места имаше ябълки, на други черешовите цветове цъфтяха, а на трети листата вече капеха.Сякаш четирите сезона бяха събрани в едно магическо и красиво място.Беше прекрасно!Около мен имаше едно момиче, което рисуваше, и още едно, което говореше с него, но това не ми пречеше да викам от щастие.Мислех, че съм в рая и за миг се зачудих дали не съм починала в болницата, но не-аз бях жива и това беше реалност!Всичко толкова ми напомняше за баба ми, разплаках се, но не от тъга, а от щастие.Бях щастлива, тя беше добър човек.Седнах под едно дърво, отрупано с круши, откъснах си една и извадих тефтерчето си.Написах текст, а после изсвирих няколко акорда на китарата и запях в тон с птичките:
-Уо, ху, уоууоууууу!-няколко звънливи нотки излязоха от гласа ми-Йе, йе, еее, оууоууо!-запях с тъжен нежен глас, до мен застана един гълъб и реших да импровизирам с послание преди песента-Бяло гълъбче крилато, любовен символ наш си ти.
Надалече отлети и посланието ми отнеси!
За да го чуе любимият човек, да разбере, че още ми е нужен,
не мога аз без него да живея, не искам той да ме напусне
и нежните ми мънички ръце да пусне!-птичките ми припяваха и запях тихо и нежно, като гласът ми се усилваше все-повече и повече-За теб отдавна аз мчетая и не желая да ридая!
Обичам те безкрайно, до края на света!
Ще ида на върха и ще го изкрещя!
Още аз не съм готова, не ме напускай ти сега,
или поне ми обещай, че ще живееш в мен до края на света!
Обичам те и искам ти да си щастлива,
почивай в мир, о моя мила!
Но моля те, не ме напускай ти сега,
или поне ми обещай, че ще живееш в мен до края на света!
За миг спрях.Хората ме гледаха и слушаха песента ми.Гласът ми се беше разлял из въздуха.
-Обичам те!-прошепнах аз и погледнах към небето.
Отпуснах се и измих крушата.Момичето продължаваше да рисува, докато с Алекса, която по-късно познах си говореха,наблюдавах рисунката й, беше красива, пейзаж.Отидох до нея и казах:
-Перкъсвам ли нещо?Отбих се само да изразя радост!Много е хубава!Прекрасна рисунка!-казах аз-Наистина добре описана и живописна!-добавих и погледнах момичето

Още малко..Не ,не това не е така..А така..Такива неща си мислех когато рисувах.От време на време дигах глава ,за да погледна обекта,който изобразявах.Макар да бях толкова съсредоточена забелязах с периферното си зрение момичето идващо към мен.Не предполагах ,че ще ме заговори ,но ето че го направи.Погледнах към нея и й се усмихнах.
- Здрасти - отговорих на поздрава й.Никакви странни енергии ,което значи човек.Прехвърлих чантата си от другата страна.
- Седни ако искаш - поканих я.Гледах да започва, кротко запознанствата си.Нямаше да плаша с бурният си темперамент още в началото .Чух от далечината музика и после едно момиче долетя и ми направи комплимент за рисунката.
- ъъ. благодаря.И теб си те бива в музиката - усмихнах е леко.Значи не съм единствената с бурни реакции.Чудесно.

-Мерси!-отговорих щастливо аз-Здрасти Алекс...оп..извинете, че не попитах-Мога ли да си присъединя към вас или искате да останете насаме?
Погледнах двете момичета и малко се притесних, че нахълтах така в разговора им.Реших, както правя много често, да замажа положението, като се представя:
-Аз съм Джес, приятно ми е!-подадох ръка и се надявах да не им преча много
''Боже, как можах да се натреса при момичетата'', мислех си аз,''Ама че глупачка съм''.Цялата се изчервих и отново се надявах да не им преча

Значи първото момиче се казваше Алекс или нещо такова ,защото тя не довърши.
- Оо няма проблем.Сядай.И без това все още не сме се запознали и не сме завързали разговор.Тъкмо ще стан е по-интересно - усмихнах се. - Приятно ми е Джес.Аз съм Адриана,но ми викай Ади.Сядай ако искаш
Това сядай ако искаш все едно сме в петзвезден хотел в един от ресторантите и предлагам да се настанят на масивен дървен стол инкрустиран с диаманти позлатен по краищата.Колко тъпо само.Пък и изгежда и тои чорапогащник ще завърши при другите.Дано не се появи бримка.
- Значи ти си Алекс - обърнах се към първото момиче.

Момичето ми каза, че името й е Адриана, реших да я наричам Ади.Предложи ми да седна.Прочетох мислите й, докато докосна ръката ми, вярно, че бях обещала да не го правя, но то само идва.Когато чух за масивния стол с диаманти, тихо се засмях.''Това момиче не е човек''-мислех си-''Свободно ще й кажа каква съм''.Но дали съм пресметнала правилно?''-отново се замислих, погледнах я, отличителните й белези, начинът й на говорене, да, не беше човек.Докато двете с Алекс се запознаваха си намерих месетенце и седнах до тях.

Седнах до момичето и тогва чух познат глас - Джес.Усмихнах се когато тя приближи към нас,но сякаш първоначало не ме забеляза.След като размени няколко думи с художничката - картината и наистина беше доста хубава - ме поздрави.Джеси се присъедини към нас и се представи на момичето което се представи като Адриана.Хубаво име.Ади се обърна към мен и вече беше разбрала името ми - съкращението - от Джеси.
- Да....аз съм Алекс..Алекса.Предпочитам да ми казват Ал и Али... - засмях се.Обичах и Алекс ,но само от някой хора и магически същества.С Джес не се бяхме виждали от доста време.Пресегнха се и я прегърнах.
- С теб от кога не сме се виждали...нещо ново коло теб? - попитах я.Не знаех дали съм и споменавала ,че най-сетне съм открила любовта..,че замалко да бъда изядена от вампир - не веднъж - и още много.Имахме доста да говорим.

Ал се представи на Ади.Станах и двете с нея се прегърнахме...и, всеки знае какво се случи.Тя беше срещнала любовта и за малко да я изяде вампир.''Буйно момиче''-мислех си аз.
-Имаш много да ми разказваш после-казах на Алекс
Тя разбра, че съм прочела мислите й и малко се издразни, погледна на криво.
-Хей, не съм виновна аз, ти ме прегърна, и без това щеше да ми го кажеш!-казах аз и тихо се засмях-но първо, нека се опознаем с художничката
-Е, аз съм на 19 и съм родом от Лондон, но живея тук.-погледнах Ади-Ами ти?-замислих се, да рискувам или не, рискувах, показах зъбките си, прибрах ги и добавих-И съм вампир!-закикотих се и отново прибавих-Ами ти?-надявах се да не съм я стреснала много и да не греша, че е магическо същество

Усмихнах се на Али.Последвалите думи малко ме озадачиха и изпитвах съмненения ,че Джес не е човек,пък и тя си ми го каза.
- Аз съм Ади ,привидно на 18 ,родом от Испания.Демон съм.Резултат съм от мимолетна връзка.Майка ми едва ме издържа с моя буен темперамент и с постоянното ми сменяне на училища.Едно отче искаше да изкара демона от мен и този спомен ми държи вече почти 200 години бррр.Кой да предположи ,че отчетата са толкова опасни - повдигнах рамене. - търся баща си и нямам търпение да видя реакцията като му кажа "хей татенце аз съм твоята дъщеричка".
Засмях се и погледнах Джес.
- Като гледам ние с теб може да се каже,че вече сме първи приятелки - изкисках се и извърнах поглед към Али. - Ами ти Али?разкажи нещо за себе си?
Това ми прозвуча като въпрос зададен на събиране на анонимните алкохолици.Изпуфтях наум.

Демон.Настръхнах.И все пак тя изглеждаше нормална.А и Джес щеше да ме пази - надявам се - усмихнах им се.Ади поиска да кажа нещо за себе си.
- Здравейте аз съм Али - почнах сякаш съм на онези сабирания за хора с проблеми.По същия начин се бях почувствата и преди две години с Мариус.Мисълта за него ме накара да се ухиля като идиот.Продължих да говоря:
- Родителите ми умряха като бях на седем.Имам брат с пет години по-малък.Най-добра приятелка сукуба,вампир,маи..и човек.Живея с човек на име Натали Хоуп.. - обесних набързо.Като не споменавах имената на сукубата и човека маи аз на практика не ги издавах,а за вампира..Джес сама се издаде.
- Значи баща..той не знае за теб...интересно.Ти какво знаеш за него? - попитах Ади.Обърнах се към Джес.Бях и леко сърдита,че ми беше прочела мислите преди малко.

-Слушах двете момичета и докато Ади се опитваше да измисли отговор на въпроса на Алекс реших да споделя нещо за себе си.Казах:
-Когато бях малка убиха родителите и семейството ми, направиха ме вампир и се скитах около един век по гори.Похитителят беше убит, наскоро се оказа, че брат ми-Джейкъб на 17 още е жив и похитителят също го е превърнал във вампир.Убивам само хора, които са ме нападали, храня се с животни, диви предимно...това си е нещо като вампирско вегетарианство-казах и се засмях-Ами...горе-долу това е от мен-завърших и зачаках да разбера как ще отговори Ади на Алекс.

- Оу ,интересно - примигнах няколко пъти.Доста интересен живот водеше за обикновен човек с всичките й необикновени приятели. - Не се ли питаш понякога "Как се случи всичко това?"
Не отричам че си беше интересно ,че исках да отида при баща си.Може да е нахално и безцелно,но исках да видя този човек,да го опозная.Нищо повече.Не е като да искам да ми плаща издръжка.Изслушах Джес преди да дам своя отговор.Сигурно е някаква утеха за нея да знае ,че брат й не е убит,но историята й не е много розова.Умълчах се за миг.
- Баща ми...не знам особено.Знам,че е демон,името му и горе-долу какъв е.И майка ми ми казва ,че приличам на него в някои отношения,но както и да е.Значи така - погледнах към Джес - вампири вегетарианец.Не се срещат често.Повечето вампири ,които познавам крадат банки с кръв от болниците или пият от човек ,но го оставят жив.Ти определено си примерна и модел за подражание.И какви по-специални сили имаш освен обичайните.

Ади обясни за баща си, след което поговори с мен.
-Не е много разумно да го оставям жив ако пия от него!Защо да умира?Все-пак ако кръвта му изтече той така или иначе ще умре.Плюс това не съм лош човек, не съм искала да ставам вампир, знам каква е болката, какъв е страхът, защо да го правя с невинни хора?-замислих се
Взех си една ябълка и започнах да я беля с джобното си ножче.Нарязах я на парчета и попитах момичетата дали искат.
-Ади, трябва да те предупредя нещо..не много хора не им харесва, но когато ме докоснат разбирам всичко за миналото, бъдещето и мислите им и н искам да си очудена ако се случи, не е нарочно.Което ме подсети...-обърнах се към Али-какво трябваше да знам за любовта?-изкокотих се аз и кръстосах крака в очакване

Малкото ми ангелче - вампирче което беше с век-два по-старото от мен - се изфука,че напрактиак е вегетарянка.Засмях се.
- Гордея се с теб сестро! - изкикотих се отново.Ади обесни за баща си.Беше наистина гадно,че ги е оставил.Та кой би го направил?Но все пак има и такива хора.Усмихнах и се и стиснах ръката и.
- Ще го срешнеш...светът е малък и...ще се наредят нещата... - изрекох.Чудех се да добавя ли "надвям се",но не исках да и убивам надеждите.Тя беше изрекла нещо като дали се питам как се е случило всичко това.Замислих се - за първи път - и въздъхнах.
- Ами..не...,но..не съм виновна,че се сприятелявам с тях.Май само съквартирантката ми и гаджето ми..и да ..брат ми са нормални.Може би и леял ми и чичо ми,но технтие деца са зомбита...така де...само през компютрите седят и напоследък брат ми взема пример от тях и не ми се пречка... - засмях се.Това лапе беше голям проблем...по едно време.Ади попита Джес за дарбите и.Да...дабата и да чете мисли.Понякога мног осе нервих на това.След като обесни Джес ми се подсмихна и спомена за любовта.
- Нямаш си и на идея.Висок,секси..запознахме се в Париж..леле!Божествен е..,а в леглото е...муцка! - засмях се на думите си.Първия ми път беше с Мариус и си ме беше страх добре,че той имаше опит..и знаеше какво да прави.И наистина си го биваше в леглото.
- Обичам го...което е странно тъйкато знаеш,че не харесвам всичко...малко хора ми допадат.За щастие Ади ти си от печалившите.. - на последните думи се обърнах с усмивка към Ади.

Усмихнах се в отговор.
- Ще се постарая да не развалям нещата.Значи така висок парижанин...ах тов ами напомня за една от връзките ми.Той също беше секси парижанин,но... - размърдах устни наляво - надясно. - да речем ,че нещата между нас не се получиха.
Гледах да не си помислям за него и опитът му да ме бутне ,защото щях да кажа на другото му гадже за нашата връзка..абе неми вървеше в любовта.Сетих се за дарбата наДжес
- Значи Джес това обяснява хихикането ти.Попаднала си на онази моя мисъл - изпуфтях като се сетих за стола от преди малко.

Изслушах момичетата внимателно.Алекс каза на Ади, че светът е малък и ще срещне баща си и ми стана наистина тъжно за нея.Каза ми също, че съм малкото й ангелче.
-Кой наричаш малък-засмях се аз
След това заговорихме за новата й любов.Тя ми каза, че се е запознала с него в Париж.Че е висок и красив, и че е невероятен в леглото.Ади добави, че и тя е имала парижанска любов.
-Май си хвана рибка!-казах аз на Алекс и лукаво се подсмихвах-А тази рибка има ли си име?-попитах аз любопитно и отново се засмях и като за завършек добавих-Алекс е права, Ади, от печелившите си с нея-усмихнах се аз
-А както да ти кажа...с мен се случи нещо много лошо...нали помниш миналото ми гадже, това, което изядох?То ме прободе в корема и имах инфекция.Всеки ден изпитвах неописуеми болки, онзи ден отидох в парка, легнах и повече не можах да помръдна, някой ме беше занесъл вкъщи...кой ли е този храбър рицар?Къщата ми беше изгоряла, заради оставена включена печка.Настаних се в хотел, но на другата сутрин едва станах от леглото.Отидох в болница и там ми направиха операция, мога да излизам до 22:00 сама и след това с придружител.Днес ме изписват.В болницата разбрах, че брат ми е останал жив, благодарение на похитителя ми, който го е ухапал в сбиване..ето какво се случи с мен...ох, наистина отдавна не сме се виждали.-заключих и се усмихнах аз

Преди да кажа нещо Джеси обесни какво и се е случило.Стоях с отворена уста и ококорени очи насреща и.Боже!Добре,че го е изяла!Това копеле си беше..копеле.
- Добре,че си го изяла! - заявих."Дано си добре.." - помислих си като я хванах за ръката.Еее тя можеше да ми чете мислите,но аз нейните не.Пуснах я и въздъхнах.Сега да се върнем на Мариус.Те искаха да знаяв повече.
- Преди него обаче се запознах с един блондин.Супер сладък,но ми е просто приятел.Добър приятел.Е както и да е....та така.Той попринцип не е френцузин.Просто имаше абота в Франция и при онази арка..не и помня името се сблъскахме.Той ми се извини на френски,а аз го гледах сякаш са ме ударили с мокър парцал тъйкато не внимавам много в часовете по френски.Еее пита ме за един клуб и аз му казах,че ще го заведа,но имаше доста време до тогава.Разхождахме се в парка.Говорихме си...опознахме се.Отидохме на Айфеловата кула и в асаньора той ме притисна към себе си и ме целуна.Беше толкова хубава целувка,но я прекъснахме като спря асансьора и така се разбра,че се харесваме.После ходихме да яздим..и после в хотела и..там го направихме....Мариус е страхотен! - заявих.Обесняхва всичко сякаш съм гледала поредната турска сапунка,а те за изпуснали епизода.

Алис ме хвана за ръката, мислеше си дали съм добре.Успокоих я, че съм добре.Тя ми разказа за Мариус, гаджето си и как са се запознали.Сподели нещо и за сладък блондин, с който са само приятели, но аз знаех, че е нещо повече и казах:
-Ах...Май ще оформиш любовен триъгълник-засмях се аз
Тя ме погледна строго, но аз й казах да не се сърди, че не е с лоши чувства.
-Само гледай гаджето да не разбере-казах аз вече по-сериозно,-защото ще си имаш проблеми!
Реших да чуя какво ще кажат другите по въпроса.

Простенах.Тя се държеше като майка орлица.Или нещо подобно.
- С Алек сме просто приятели! - изрекох.Зачудих се дали да добавя "Които се целуват от време на време" ,но това беше преди.А и него също не съм го виждала от доста време.Можеше да отида да посетя Вики тези дни,а после да потърся и него.
- А и наистина обичам Мариус! - заявих твърдо.Бях цели две години с Мариус и то ако това не е любов то какво друго ще е.Приблизително две годиини...там някъде.Въздъхнах и поклатих глава.В мислите ми изкочиха сцени от вчера и от преди две години.
- Джеси знаеш ли,че вчера се запознах с един вампир....опита се да ме удоиши.После уж се сприятелиха и после ме изгони от тях.Преди две години един едва не ме уби.Алек ме спаси.. - държах да го знае.Нямаше обаче да я питам нещо като "Как да се пазя от твоя вид?С чесън ли?" или нещо такова.Тя не беше виновна,че е вампир,а и беше една от най-добрите ми приятелки.Харесвах я и си я исках такава каквато е.

не знаех какво да кажа за Джес.Водила е тежък живот и просто замължах.А що се отнася до Али - за миг името на гаджето й ми беше познато,но все пак не е един човекът с това име.Слушах ги с интерес и почувствах,че гледам някой латиноамерикански сериал.Бях зрителят.Леле Али е водила доста буен живот.
- Момиче и героините в книгите ще ти завидят за приключенията ,да не говорим за героините по сериалите - погледнах към Али. - Според мен ти трябва 24-часова охрана.

Алекс малко се разсърди, но аз не исках да я обидя, само да се пошегувам.Извиних се
-Вярвам ти!Просто шегичка!-казах аз-Хубаво е, че връзката ти се е задържала цели два години!
Алекс ми каза, че се е запознала с един вампир, който е щял да я удуши.Притесних се за нея и беше много важно да знам какво точно е станало.
-Извинявай, ще помогна!-казах виновно аз и я хванах за рамото, Алекс се отдръпна, но вече беше късно.Видях всичко.Как вампирът я целува, притиска до стената, а тя се съпротивлява, защото обича Мариус.Как се скарват и той я изгонва от дома си.Как преди няколко години един вампир се е появил от нищото и се е опитал да я убие.Как Алек е понесъл удара, за да я защити.И най-важното, прочетох мислите й.Когато чух това с чесъна и пазенето малко се обидих, но разбрах, че не крие лоши чувства и моментално й простих.
-Чесънът не помага!-заявих строго аз-Изкарваш ни все-едно сме нещо по-различно от вас-хората!Ами серийните убийци, те не са ли същите?Или сте си мили и добри?-избухнах, а тя се намуси, че пак й чета мислите
''Осъзнай се''-мислех си аз, докато вътрешно и външно избухвах-''Момичето не е направило нищо лошо''-продължих да мисля
-СПРИ!-захапах собствената си ръка, като избутах с все сила Алекс от себе си
Не можех да пусна ръката си, смучех собствената си кръв, докато накрая не припаднах за известно време от кръвоизлив.Събудих се, момичетата седяха около мен, знаех, че не съм спала дълго...или поне така си мислех
-Извинявай Алекс, че прочетох мислите ти...притесних се за теб, ти си ми приятелка!Че...щях да те ухапя и най-вече...че видя всичко това.Просто...вампирът вътре в мен е тъпкан със зеленчуци цяла седмица.Ще се оправя.Няма да те нараня.Не исках да избухна..съжалявам.-казах аз и скрих лицето си с ръце.
Погледнах дланта си, имах огромна рана от зъби.Имах късмет, че не беше стигнала до кости.В този момент изпитвах страх, омраза и ненавист...но не към тях, а към себе си.Отново закрих лицето си.

Тя избухна избута ме от себе си и захапа ръката си.После припадна.
- Джеси!Джеси! - зовях я по име,но нищо.Когато тя се свести почна да ми се извинява.Прегърнах я.Повтарях и ,че всичко е наред и ,че всичко ще се оправи.Точно както прави майка с детето си.Джеси беше вампир.Не беше виновна и я разбирах.Не и се сърден,но наистина мразех да ми чете мислите.
- Спокойно.А и Деймън не е толкова лош...А ако искаш пий от мен.. - изрекох тихо люлеейки я напред назад и наляво надясно както се люлеят малките деца за да заспят или да не плачат.Бях имала опит с брат ми въпреки,че беше все едно бебе да гледа бебе.
- Джеси...добре ли си? - попитах я.Бях готова да и дам от кръвта си макар и да ме беше малко страх.Съжалвах Ади ,че беше видяла това.Сигорно не е била от най-приятните гледки в живота и.

Джес захапа ръката си и после припадна.Съвзе се след известно време ,но не изглеждаше добре.Али като майка прегърна Джес и започна да я люлее.Приближих се към Джес.
- Хей Джес всичко ще е наред - исках да я попитам дали е добре,но това е най- глупавото нещо,което можеш да зададеш на припаднал човек. - Не се притеснявай.Али не ти е сърдита
Усмихнах й се в опит да я окуража.