Starbucks coffee

Преди два дена престигнах в градът и търсех Стефан,защото скоро наближаваше рожденният му ден,но все още не мога да го хвана.Докато дойде дългоочакваната дата реших да се запася с малко дрехи,малко да се позабавлявам и да видя какво толкова специално има в този град.Сутринта рано се отбих в Старбъкс за една удърна доза кафе и да използвам безжичният им интернет,добра,че тилифонът ми хваща чужди сигнали и се настройва за тях.Седнах на една от масите,след като си взех сутрешната чаша за събуждане,и извадих телефонът си.Има много нови неща днес,а и разбирам,защо този град е толкова интересен.Има доста легенди за него.

Тази сутрин бях доста сънлива и реших да мина през мола . Хем на кафе , хем на пазар . Свърших частта с пазара и се запътих към Starrbucks . Взех от любимото си кафе и се запътих към масите , но всички бяха заети . Видях , че на едната седеше самотно момиче и тръгнах към нея .
- Свободно ли е ? - попитах , като посочих към мястото на дивана до нея .
Беше ми малко неудобно да нахалствам , но дори не можех да си хвана удобно чашата .

Погледнах момичето и се усмихнах.
-Разбира се че не.Заповядай те.
Помогнах й да се настани като хванах чашата й и я оставих на масата.Явно и тя като мен обича да пазарува,лошото при мен е че започна ли спирам когато ми свършат парите.За щастие сама си ги изкарвам и не давам отчет на никого.