Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:04 am |
| | Аляска 1910г | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Адриана Вега Демон
Брой мнения : 55
| Заглавие: Аляска 1910г Сря Авг 31, 2011 7:21 pm | |
| Пътуването ми ме доведе до Аляска.Не знам по какви неведоми пътища бях стигнала до заключението ,че може би баща ми е бил тук или може да бъде.Направо се учудвах от себе си.Заради студът се бях облякла с всевъзможни дебели дрехи.Чувствах се благодарна ,че имам дарба свързана с огъня.Това си беше голямо предимство.Дебела снежна покривка скриваше земята и преди малко спря да вали сняг.Отседнах в една къща,която се водеше хотел.Домакините бяха много мили и гостоприемни.Предложиха ми чаша горещ шоколад,който с радост изпих , и не можеха да скрият любопитството си какво води в тези земи момиче като мен. - Искам да опозная нови места- беше единственият ми отговор.Надявах се това да задоволи любопитството им.След това излязох навън и започнах да разглеждам региона. | |
| | | Джеси Даймънд Вампир
Брой мнения : 453 Age : 32 Местожителство : Града на сериалите
| Заглавие: Re: Аляска 1910г Сря Авг 31, 2011 7:40 pm | |
| Докато търсех изгубения си брат Джейкъб, или поне костите му, обиколих много места, едно от тя беше Аляска.Едно ледено студено място!Обикновен човек би умрял тук-мислех си аз.Чудех се какво ли щеше да бъде, ако не бях по тениска, но за мен не беше студено, нали бях студенокръвно създание.В далечината имаше човек с дебели дрехи, помислих, че е от местните и реших да попитам за Джейк.Това не беше човек!Помирисвах миризмата на демоните от разстояние.Сигурно щеше да знае къде е. -Здравей!Аз съм Джеси!-казах мило, като за начало Двете се запознахме, казваше се Адриана и търсеше изгубения си баща. -А аз търся моя брат, Рус, със зелени очи, около метър седемдесет и пет? Момичето наведе глава.Попита ме за баща си, но отвърнах на жеста, за съжаление.Така се зароди едно прекрасно приятелство!Две момичета, търсещи част от живота си, а ако знаехме какво щеше да се случи... | |
| | | Адриана Вега Демон
Брой мнения : 55
| Заглавие: Re: Аляска 1910г Нед Сеп 04, 2011 2:13 pm | |
| Вампир.тя беше вампири и въобще е си беше направила труда да се прикрие.разхождаше си се с тениска.Както и да е.Имахме нещо общо с нея.И двете търсехме някого - аз баща си ,а тя брат си.Започнахме разговора с някои тъжни истории и такива неща ,но после го подкарахме по-весело.И още от запознанството ни ме мъчеше един въпрос. - Та защо си мислиш ,че брат ти е тук на това едва ли не забравено от Бога място?
| |
| | | Джеси Даймънд Вампир
Брой мнения : 453 Age : 32 Местожителство : Града на сериалите
| Заглавие: Re: Аляска 1910г Вто Сеп 06, 2011 8:44 am | |
| Отначало заговорихме за тъжни и меланхолични истории,но после повдигнахме настроението.Адриана ме попита защо търся брат си тук. -Същото щях да те попитам...е, за баща ти, де...спирам, че омазах момента!-отсякох аз Засмях се и отметнах коса.Помислих и после довърших нещастно: -Но когато си обиолилсвета не ти остава друг избор...той изчезна, нямаше го при труповете...или поне останките.Остаките от ияденото ми семейство....Та, за моя въпрос? | |
| | | Адриана Вега Демон
Брой мнения : 55
| Заглавие: Re: Аляска 1910г Чет Сеп 08, 2011 8:34 am | |
| Интересно наистина как така няма тела.Дали не са ги изгорили или пък.. - Замисляла ли си се за друг вариант.имам предвид дали е възможно да са били превърнати? - попитах я.Вероятно дори не си го е помисляла,но кой знае.Е сега беше мой реда да кажа как съм стигнала до Аляска.И аз като нея бях обиколила доста места. - Ами бях наблизо и си помислих "Хей тук е студено и хората едва ли са толкова щастливи.Идеалното място за един демон,който взима души" - повдигнах рамена.Огледах къде бяхме.Вече отдавна излязохме от селото и се намирахме в някаква като гора.Погледнах нагоре ивидях високата планина. - Дали тук има лавини? - казах мислите си на глас. | |
| | | Джеси Даймънд Вампир
Брой мнения : 453 Age : 32 Местожителство : Града на сериалите
| Заглавие: Re: Аляска 1910г Чет Сеп 08, 2011 3:36 pm | |
| Момичето ме попита дали съм се замисляла дали не са изгорили семейството ми.Тъкмо щях да я поправя, когато тя се сети за вариант ''превръщане''.''Бинго!''-помислих си аз.Тя се замисли за нещо и я загледах преди да й отговоря.Зачуди се дали има лавини. -Най-вероятно...-увъртях аз и повдигнах ръце-Та, за брат ми...първо-семейството ми е мъртво, и аз намерих останките...без неговите. Натъжих се....но после се усмихнах, защото знаех, че може би, по малка случайност, с много късмет, може би е жив, поуспокоих се и довърших: -А брат ми...той може би е превърнат..и това ми дава повод да го търся толкова години.Искаш и да се изкачим на върха на някое дърво и да викаме с все-сила?-попитах аз сменяйки темата Тя ме погледна зачудено, защото нямаше много дървета тук, а и единствените бяха вековните борове и ели.Разбира се, това не беше проблем за мен, но Ади не го знаеше.Помислих, че ще е забавно, затова без да чакам отговор я грабнах за ръката и се затичах към най-високото дърво.Скочих и-хоп!За секунди се покатерих.Ади ме гледаше изплашено. -Вдигнах ли ти адреналина?-засмях се аз-Споко, безопасността е важна!-добавих аз, нали затова бяхме толкова високо. Прилично на вампир и гласът ми беше силен, както всичко останало. -На три викаме, окей?-питах аз, а тя поклати глава-Едно...две....три!Аааааааа, ооооооо, ееееее!-викахме ние Снегът се строполя надолу, дървото се разтресе, хванах я здраво, за да не падне.След като снегът се измести, слязохме.О, господи, отдолу имаше лед!Запързаляхме се и паднахме.За жалост, бяхме с токчета и...ох!Ледът се пропука.Паднахме надолу и влязохме в нещо като пещера.Беше много красиво.Леда беше червен. -Кръв!-промърморих аз-О, сладка моя кръв!-засмях се тихо Но да се махаме ли?Или пък да разберем какво се случва -Сега не храната е важна!-промърморих на къркорещия си корем.-Прясна е!-надуших добре Тръгнахме към дирите.Извадих зъбите си.Нямаше да понеса, ако нещо или някой беше нападнал Ади.Знаех, че не е просто човек, слабо и невинно чедо, в живота на свръхестественото.Но...не исках да рискувам.Стигнахме до нещо като бункер.Вътре нямаше никой.Там имаше огън, топлина и....всичко, което им е нужно на хората в студа. -Перфектния капан!-засмях се лукаво, знаех, че беше убийство.След малко намерих труп..труп на човек, извиках Ади.Двете бяхме изплашени, но казах: -Трябва да го направим, нямаме друг избор...защото..нашето семейство може да е следващата или миналата жертва. За казаното бяхме съгласни.Бяхме изгубили много, за търсенето на семействата си, не можехме да се откажем точно сега...
П.П.:Убиецът не е замесен с тях... | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Аляска 1910г | |
| |
| | | | Аляска 1910г | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |