Обичах Лондо, та беше моят дом, моят живот.Моят приятел също.Имахме среща, среща по случай 5-тата ни годишнина.Чаках го 2 часа в ресторанта, но той така не дойде.Прибирах се вкъщи и гледах само в краката си.
-Внимавай къде вървиш!-някойсе лъсна в мен и ми се развика, надигнах глава-Джесика?!-отвори широко очи-Извинявай...аз...имах събраниеШефът ме задържа...нали...го знаеш?
Защо заекваше ли?Просто се опитваше да ме настигне.Аз го обичах!И му простих.На срещата се държа много странно.Нарече ме Джен, вместо ДженПомислих, че е грешка на езика, обичах го...и му простих.Разхождахме се по улицата дълго, а после той ме изпратидо вкъщи, целуа ме и вече не помнехзащо му бях ядосана.На другата вечер реших да отида у най-добрата си приятелка.Изенадах я...сее си също!Преди да успея да кажа ''Куи син'', той стана и проълви:
-Не е каквото си мислиш!
Да бе да!Било й е много студено и той я е стоплил ли?Тогава Джен каза:
-Джеси!
-Долна пачавра..
-Нахвърли ми си!-каза тя
-А ти не можеше да се съпротивляваш!?
Скарахе се.На другия ден ТОЙ ме поканив клуб, отидох...защото ме излъга, че е друг.Опита се да се извини, отказах и тръгнах.Той ме догони и се опита да ме целуне отново, ударих му шамар.Тай-така беше името му-беше пил, още носеше бутилка в себе си, счупи я...и ме прободе в корема.Беше ми трудно дастана, но когато го направих го нахапах..след което го изядох.Отидох в близката болница, зашиха раната.Още не знаех, че се е получла инфекция...
