Къщата на Виктория Джонсън

Той спомена,че съм станала още по-красива.Изчервих се.
- Ъъъ благодаря...и ти си по-сладък... - ръсехме ги едни дето си ги знаехме.Той наистина беше хубав и сладък преди,а сега още повече.
Сръгах го с лакът леко в ребрата и се засмях.Не е за вярване колко време беше минало.
- Искаш ли да се разходим,НО аз трябва да влача хлапето със себе си. - поклатих глава.
Последния път като бяхме с Джейсън..Алек го сплаши доста и цяло чудо е,че Джейс сега не е пребледнял и не е придобил цвета на тебешир.
- Той няма да се пречна...може да отидем в мола.. - започнах да давам предложения без дори да знам дали ще се съгласи.

Самата аз потръпнах като спомена това за брат ми.Радвах се,че не бях на негово място,но Алек беше мил към мен.Надигнха се и го целунах по бузата.
- Хайде..ъм ама на къде...? - попитах като се оптавих към вратата,но после спрях и се обърнах към Алек.Нямах си никаква идеян а къде да тръгваме.
- Мола? - предпожи Джейсън.Въздъхнах и кимнах на Алек сякаш го питах дали иска в мола.