Нещо мое...

Ето тук ще пускам своите творби, както и ще очаквам коментарите ви ^^

Да се влюбиш в призрак


Здравейте, аз съм Стефания и сега ще ви разкажа за приключението ми през едно лято, приключение, което никога няма да забравя , което ще ме преследва до края на живота ми .
Миналото лято аз , Мишел , Наталия , Ричард и Том отидохме на почивка на остров Мали . Пътувахме до там с кораб и гледката беше пракрасна . Видяхме и много делфини . Когато пристигнахме на плажа открих някакъв стар ключ .По някъква странна причина го задържах . Настаниха ни в дървени бунгала точно до плажа . Аз си подредих багажа и реших да разгледам наоколо . Първо се разходих по плажа докато не видях интересна пътечка . Тя водеше към джунглата . Колкото по-навътре в гората влизах, толкова по-страшна ми изглеждаше тя . И изведнъж пред мен изскочи грамадна змия . Паникьосах се, не знаех какво да правя . Тогава се появи едно момче , сграбчи змията и я хвърли надалеч преди тя да ме ухапе .
- Трябва да внимаваш повече , тези гори са опасни . Впрочем, аз съм Ерик .
- Аз съм Стефания . Приятно ми е да се запознем .
- Удоволствието е изцяло мое , Стефания .
Да, той се казваше Ерик . Беше висок , с тъмна кестенява коса и прекрасни сини очи . В момента , в който го видях аз се влюбих . Беше толкова идеален и начина, по който говореше ме караше да ... да .... дори не мога да опиша чувството , което изпитвах , когато бях край него .
Започнахме да се срещаме всеки ден , по едно и също време , на едно и също място – в джунглата . Усещах , че и той има чувства към мен . И бях права . Веднъж при поредната ни среща , той ми призна , че е влюбен в мен и ме целуна . Бях на седмото небе . Същата вечер докато се връщах към бунгалата минах по друг път . Както вървях видях някаква стара къща . Приближих се ,погледнах през прозореца , но нямаше никого . Опитах се да отворя вратата ,но беше заключено . Тогава се сетих за ключът , който бях намерила на плажа . За моя радост го носех в себе си . И той наистина беше за тази къщичка . Отключих и влязох . Вътре беше тъмно ,прашно и пълно с паяжини, но аз си носех фенер . Поизчистих паяжините и започнах да разглеждам . По стените беше пълно със снимки и статии от вестници . В тях пишеше за момче , което е починало от пожар в джунглата на острова преди много години . Това момче се е казвало Ерик . Имаше и снимка . Беше той , но как бе възможно? Нали е мъртав ? Може би аз съм луда ? Но не . Отговорът е , че момчето в което се влюбих беше призрак . Там имаше и други статии , за момичета , мистериозно изчезнали на острова . В този момент от нищото зад мен се появи той .
- Не биваше да виждаш това .
- И какво , нима смяташе да ме лъжеш и никога да не ми кажеш какво си всъщност ?
- Ако ти бях казал щеше да ме намразиш и да избягаш като другите , а аз просто искам да бъда с теб завинаги .
От думите му се разтреперих още повече . Беше ме много страх .
- А ти какво очакваше , че ще се усмихна и просто ще приема , че момчето на мечтите ми е призрак ? Съжалявам , но с теб бяхме дотук . Не желая да ме търсиш , нито приятелите ми .
- Не мисли, че можеш да избягаш от мен . Ти си само моя и няма къде да се скриеш . – казвайки това той пак изчезна .
Втурнах се да бягам . Стигнах до бунгалата . Когато влязах просто не можех да повярвам на очите си . Ерик бе убил жестоко всичките ми приятели , а на стената с кръв пишеше “Ти си само моя” . Разплаках се . Не знаех какво да правя . Не знаех къде да отида . Как можех да се преборя с призрак ? Но ето , че ми хрумна идея .
Отидох отново в джунглата . Взех със себе си и една запалка, както и бутилка с алкохол , която срих . Застанах на обичайното място, където се срещахме и го извиках .
- Явно си променила решението си и искаш да бъдем заедно . Толкова съм радостен , Стефания.
- Не, драги . Този път не позна . Дойдох, за да ти кажа сбогом .- в същия момент извадих бутилката и го залях с алкохола , последва запалката , запалих го , той пламна като факла . Така е умрял преди , така че знаех, че това бе неговото слабо място . Също знаех , че това нямаше да го убие . Но поне го забаламоса , докато аз успях да стигна до лодката, която беше на брега и да избягам . Това беше най-ужасното лято в целия ми живот . Със сигурност никога няма да се върна там , нито ще отида пак на някой остров . И опеделено вече ще внимавам в кого се влюбвам . Това бе моята история.История, разказваща за момиче, влюбило се в призрак…

Before the words escape me...

You lay down.
Breathe in.
Breathe out.
You try to sleep but your mind starts to wander.

What if this world wasn't real?
And it was just a dream?
That you and I
were just a figment of someone's imagination?
Is that why I can no longer dream?
Is that why we feel hallow inside?
Is that why we need someone else to feel at peace?
To feel normal?

What if there were other worlds?
Alternate universes?
Doing the same mistakes we did.
Filling the world with greed and war.
Having our waste slowly kill us and the planet we stand on.

What if there was nothing after death?
Just white.
A blank canvas, so you can start over again.
What if there is something after death?
That there is a heaven?
That you haunt the earth?
Or you live in a new world in another universe?

What is normal anyways?
If we're all unique in our own way, how is there even a normal?
An average?

We're judged based on our looks.
Our clothes.
What kind of music we listen to.
The books we read.
The grades we get.
The friends we make.
But what does that all matter in the end?

And how can people keep moping about their lives
when they have everything?
They have a roof over their heads.
A fridge that's always filled with foods.
Money in their pockets,
yet, they think they are the unfortunate ones.
What if there was no tomorrow?
What if there was only a today?
What your day worth it?
Did you spend it wisely?
Not sitting in a chair watching TV as your life passes by as you do nothing.

What if this world is nothing but a world inside a book?
And the story ends at the very last word
of the very last page.

What if you've lived forever but you didn't know it because you lost all your memories when you were reborn?

Your mind starts to wander as you try to fall asleep.
Breathe in.
Breathe out.
You're asleep.

And when day comes.
You won't remember a thing.

Fairy Tales

In those fairy tales
a prince always slips the princess off her feet.
They ride off into the sunset.
With a white horse.

He'll bring her up to the sky.
A magic carpet ride.
Showing her a whole new world.

Or he'll bring her underwater.
The life under the sea.
Showing a life that can never be.

Or she's stuck in the tower.
Waiting for him.
Waiting for a life she dreamed.

Or having a godmother.
Making that wish.
Making all her dreams come true.

But all these tales.
All their endings.
Are all the same.
A happy one.

Will my fairy tale have,
a happy ending?

Не ме напускай!
Бяло гълъбче крилато, любовен символ наш си ти.
Надалече отлети и посланието ми отнеси!
За да го чуе любимият човек, да разбере, че още ми е нужен,
не мога аз без него да живея, не искам той да ме напусне
и нежните ми мънички ръце да пусне!

''За теб отдавна аз мечтая и не желая да ридая!
Обичам те безкрайно, до края на света!
Ще ида на върха и ще го изкрещя!
Още аз не съм готова, не ме напускай ти сега,
или поне ми обещай, че ще живееш в мен до края на света!
Обичам те и искам ти да си щастлива,
почивай в мир, о моя мила!
Но моля те, не ме напускай ти сега,
или поне ми обещай, че ще живееш в мен до края на света!

В памет на най-добрите баби:Йорданка и Маринка-обичам ви!