Каменния плаж

Admin Брой мнения : 702

Както си вървиш по плажа изведнъж пясъкът изчезва и се появяват камъни , а от там е толкова романтично да гледаш залеза...
Каменния плаж Main.php?g2_view=core

Other Creature Брой мнения : 13

Бях сред хората от толкова време,а в сякаш бе вчера когато си бях у дома на Олимп. Бях в нов град,все още си търсех някое заблудено същество,което да ме приюти,а кой знае можеше и да си допаднем.Облякох се и тъй като не познавах гадът тръгнах безцелно. Вглеждах се в хората,бяха толкова безобидни и не подозираха нищо за света около тях,бяха просто един същества,пречки за по-големите хищници.
Стигнах до плажа,намерих един по отдалечен където също имаше доста хора,застанах на едно място по в страни,където можех спокойно да наблюдавам всеки,докато някой не ме блъсна. Бях готова да се развикам,но щом видях човешко същество се успокоих.
- Друг път внимавай.. - промърморих ,гледайки я.

Човек Брой мнения : 15

Денят бе прекрасен и приятно прохладен. Въпреки това лъчите на слънцето пробождаха синеоката като остри кинжали. понякога си мислеше, че наистина трябва да си вземе слънчеви очила, но уви. Не ги харесваше особено, смяташе че изглежда прекалено префърцунено. Всъщност това бе факт и тя отказваше да поддържа глупава илюзия за себе, дори и за да предпази очите си от слънцето.
Госпожица Ърншоу пристъпи в пясъка напълно боса. Често идваше с баща си тук. Ей така на разходка, а сега него го нямаше и вероятно тя нямаше да го види повече. Очакваше я дълъг живот. Още не можеше да преживее смъртта му и как би могла за седмица и няколко дена. Все още бе в траур, но не се отказваше и продължаваше да излиза и да бъде себе си до колкото е възможно. Правеше го с мисълта, че той би го искал.
Неусетно момичето се озова на метър от бледа красавица. Усещаше синините които си бе причинила при сблъсъка. Уплашеният й поглед се рееше наоколо без да смее да обели и думичка.
- Аз.. Съжалявам, госпожице. - сирено наведе глава и отново установи, че не я чува. Или по-точно не чува мислите й. Подразни се от този факт, но задържа емоциите в себе си.

Other Creature Брой мнения : 13

Точно когато се обърнах напред чух извиненията на момичето.
- Не се извинявай,няма нужда,просто внимавай другия път има и по лоши от мен. - промърморих отново с мъртвешки спокоен тон. Забелязах че има черно шалче на ръката,явно брат ми бе прибрал някой нейн близък.
- Съжалявам за загубата ти. - допълних малко след това и й направих знак да седне,въпреки че изглеждаше като заповед. Седнах до нея.
- Как се казваш? И кой е починал? - питах направо,без много да увъртам,не бях по тези глупости. Можех лесно да видя целия й живот,но така нямаше да ми е интересно.

Човек Брой мнения : 15

Катрин се подчини и седна на земята без да се противи особено. И без това щеше да го направи, но чак след като успееше да стигне до скалите. Обичаше да гледа морето от там, толкова буйно и неукротимо. Сякаш страдаше заедно с нея. Винаги ходеше там когато бе тъжна или се чувстваше отпаднало.
Момичето вдигна поглед, а след миг го смъкна към малкото черно шалче на ръката си. Потръпна, не го бе сваляла от дни. Малки изключения правеха моментите, в които спеше или се отдаваше на дълга, но някак изтощителна баня.
- Катрин. - тихият й уплашен тон се бе снижил още повече, но това очевидно не правеше проблем на непознатата красавица. Обви крака с ръцете си и ги придърпа по-плътно към тялото си. Изобщо не я смущаваха странните погледи, които й хвърляха и мъжете и жените.
- Баща ми умря миналата събота. - обясни все така тихо и впи светлите си очи в тези на русокосата. - Ами Вие ? Как се казвате, госпожице ? - попита по най-любезният начин, който бе възможен.

Other Creature Брой мнения : 13

Момичето бе мило,дори доста мило,ами ако представлявах заплаха за живота й? Ако така се държеше с всеки,примерно с някой вампир дали щеше да оцелее? Бях се втренчила в нея,преценявайки я,усещайки че тя говори. Отместих поглед,съжалявах за баща й,поне до колкото можех,но живота си бе такъв,едни идваха,а други си отиваха.
- Хубаво име.. - проговорих малко след като обърнах поглед напред - Казвам се Ерида,приятно ми е. И ми говори на ти.. Все още не съм много стара.. може би. - обърнах се към нея,за да се здрависаме.
- Как почина баща ти? - попитах след това,изчаквайки отговорите й.

Човек Брой мнения : 15

Катрин кимна на поканата й. Щеше да й е много по-лесно да говори с Ерида на "ти". Името на непознатата започна да се рее из съзнанието на Ърншоу, което й напомни, че това не е обикновено име. Бе чела книги свързани с гръцката митология, Ерида е богиня на раздора, но пък това момиче не й приличаше на някой толкова подъл.
Докато правеше характеристика на името й Кати забеляза , че русото, почти белокосо момиче й говори. Питаше я за баща й. Това я смути до известна степен, не знаеше как е починал. Предполагаше се , че е от рака който го мъчеше толкова време.
- Рак на панкреаса. - отвърна още по-тихо. Почти зашептя. -Докторите казаха, че го е боляло, но аз не вярвам или по-скоро не искам да вярвам. Много по-хубаво е да мисля, че е умрял спокойно с един замах. - заобяснява с лека усмивка. Обърна се към богинята, за която не предполагаше и се вгледа в лицето й за дълго.
- Имаш хубаво име .. има ли нещо общо с гръцката митология или е просто предпочитание ?

Other Creature Брой мнения : 13

- Животът е такъв.. има живот има и смърт.. болка и облекчение.. но щом ти е по-лесно да се заблуждаваш ще замълча. - проговорих след като чух историята за баща й. Танатос и вършеше работата - точно каквото правех й аз. Докато бях с него.. човека чието име не исках да си спомням,бях забравила задълженията си,за това и ми го отнеха,но сега,сега вече отново бях в разцвета на силите си.
- Аз съм богинята Ерида. - казах безразлично,осъзнавайки колко странно наистина звучи за един смъртен,но поне на нея щях да призная.
- Не се чуди че го казвам така,изглеждаш ми на момиче,което не би казало на всеки срещнат за мен или за съществата от другите видове. - обясних.

Човек Брой мнения : 15

Катрин я погледна объркано. Не разбираше за какво говори. Други видове ? Само тя бе друг вид, вероятно имаше и други странници като нея, но Кати бе сигурна, че са по-силни от нея и психически и физически. напоследък тя бе пълна развалина и не го прикриваше достатъчно умело, за да попречи на другите да го видят.Това обясняваше защо не успя да прочете мислите на Ерида. Може би и тя бе като нея и затова бе по-трудно, но да се извисява като богиня бе пресилено или поне според Ърншоу.
- Богиня ? Виж, Ерида това че имаш дарба не означава, че си богиня. Аз знам какво ти е , но.. - замълча и леко поклати глава раздразнено. Искаше да надникне в съзнанието й, но за жалост едва ли можеше да се надява на това.
- Защо за бога смяташ, че си нещо толкова висше. ? - тонът й стана твърд . Беше се ядосала за нищо, отново.

Other Creature Брой мнения : 13

- Внимавай с тона момиченце. - казах с твърд глас. - И дори не се опитвай да влезеш в мислите ми,защото ще се присъединиш към баща си много бързо. - допълних малко след това. Нямаше да я убия,но съзнанието ми работеше така че ако някой се опита да го прочета веднага получаваше електрошок в сърцето.Изправих се и погледнах небето,то почервеня за момент,така в сякаш гневът ми се изливаше там,а мястото на което седеше момичето започна да се пропуква.
- Аз не съм като вас хората,тези които си имат някаква дарбичка и се хвалят с нея. Аз съм по-стара и от земята,както и много други същества,за това е по-добре да внимаваш с тона при всеки,защото аз няма да те убивам,но не всеки ще е толкова добър. - допълних с ярост в гласът си. Бях прекалено избухлива,но това си бях аз - Ерида. Седнах по-далеч от момичето,без никакво желание за извинение.

Човек Брой мнения : 15

Катрин бе упорито момиче и нямаше да позволи да се държат така с нея въпреки, че разумът й повтаряш да си мълчи всеки път щом погледнеше богинята. Вярваше на думите й до известна степен и никак не се учудваше, че съществуват разни странни създания. Това обаче не й даваше достатъчно основание да замълчи и да поеме унижението като сритано куче.
- Ще те помоля да не споменаваш баща ми в глупавите си заплахи, Ерида. - възропта и се намуси. Долната й устна бе издадена леко напред в изблик на гняв. В очите й се долавяше ясно дяволитото пламъче, което я подтикваше да върши всичко това без ори да се замисли.
- Не се страхувам от теб ! Заплахите ти са напълно безсмислени, няма да съжаля ако ме убиеш. - продължи все така ревностно да защитава правата си.

Other Creature Брой мнения : 13

- Така ли? - повдигнах вежда и се засмях. За по-малко от секунди бях до момичето,тя бе притисната в скалата,без дори да я докосвам,а едната й ръка пропука,толкова силно че някой би си казал че цялото й тяло е потрошено,но не бе така.
- Май наистина не знаеш кога да замълчиш малката. - казах с безразличен тон. От устните й бавно започна да се стича кръв,заради счупената ръка,имаше доста вътрешни кръвоизливи.
- И точно ти не си тази която може да ми кажа за кого да говоря и за кого не. - процедих през зъби - Явно татенцето ти не те е научил на обноски. - започнах да се разхождам бавно нагоре,надолу,а очите ми не се откъсваха от нея. Можех да направя така в сякаш нищо не се е случило,но момиченцето не знаеше как да го поиска.

Човек Брой мнения : 15

Очите на момичето се наляха със сълзи. Стисна зъби, за да спре буйния вик, който се канеше да се изниже от устните й. опитваше се да не проявява слабост макар й да бе почти невъзможно точно срещу това създание, което я бе набелязало, но малката Кати нямаше да замълчи просто така след като бе изпитала цялата тази болка. От устните й бе започнала да се стича струйка алено червена кръв. Немощно притисна другата си ръка в ранената. Тих стон на болка се разнесе около нея, но нищо повече.
- Върви по дяволите. - процеди през зъби напълно обсебена от глупавата си гордост, която често я напускаше, но сега бе различно. Този изблик на енергия и гняв срещу непознатата я накара а изпита повече болка отколкото е изпитвала през собствения си жалък живот.
- Казах ти ! Не споменавай баща ми ! Започвам да мисля, че не си много интелигентна. - направи опит да се засмее, но от устните й се процеди само една глуха кашлица. Вече всички се бяха разотишли. Нямаше кой да види всичко това, а и да имаше едва ли бледо русата щеше да остави свидетели, които да разправят.

Other Creature Брой мнения : 13

- Или ти си бавно развиваща се? - попитах на висок глас. Приближих се до нея :
- Ще казвам каквото си пожелая малката,ти не си тази която ще ми казва какво да правя. - извиках в ухото й,а ръката ми стискаше гърлото й. Забих главата й по-силно в скалата,а след това я оставих да се свлече на земята. Опитваше се да влезе в умът ми,но единственото което получаваше беше електрошокове. Разсмях се :
- И говорим за интелигентност.. - промърморих,а след това я изправих,хващайки я за гушата. Сините ми очи в сякаш щяха да разядат нейните,но това нямаше да стане.
- Татенцето ти нямаше да е доволно от държанието ти.. - казах все така загледана в очите й,а тялото й не можеше да помръдне,в сякаш бе парализирана.

Човек Брой мнения : 15

Катрин можеше единствено да стрелка разгорещените си погледи към богинята. Едва ли щеше да успее да продума без да си причини болка, която вече й бе в повече. Едва сдържаше сълзите си, срамуваше се от тях, но те по-скоро бяха гневни отколкото причинени поради болката. Дразнеше, че не може да я нарани, дори и да опита. Не правеше опит да се бърка в главата й, просто не можеше не чуваше нищо. Не й се случваше за пръв път, но съзнанието й автоматично приемаше странната отрицателна енергия. опита се да се съсредоточи, за да спре, но тогава се досети че ще е добре да затвори устата на непознатата. Дразнеше се, че й говори така, че споменава баща й.
- Замълчи ! - гласа й бе немощен, но пак успя да прозвучи заповеднически. - Замълчи поне от уважение към мъртвите ! - настоя малко по-високо. Беше си спечелила пареща болка в гърлото, но пулсиращата й ръка замъгляваше всичко останало.

Other Creature Брой мнения : 13

Не ме интересуваха емоциите й,макар че ми бяха до болка познати. Когато загубих него,заради своята небрежност бях ядосана на света,на всички,но ако сега някой ми спомене за него не бих усетила нищо,той вече не съществуваше. Не обърнах внимание на думите й. С един замах оправих всяка нередност в тялото й,както и болката,но не цялата,извъртях очи.
- Не ми се занимава с хора.. - процедих през зъби и продължих с разходката си по брега,водата се бе развълнувала толкова много че ако не бях се спяла може би щеше да е доста фатално за градът.
Нямаше почти никой на брегът,нито пък на плажа,може би защото вече бе доста късно.

» Скрития плаж
» На плаж, планина или кино с предишния !?