All Serials RPG

Един уникален форум посветен на всички сериали.
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Тейлър МакКуин
 
Меган Хейл
 
Джеси Даймънд
 
Деймън Салваторе
 
Анджелина Милър
 
Алек Петров
 
Алекса Евънс
 
Katherine Pierce.
 
Мариус
 
Виктория Джонсън
 
Latest topics
Гласувай за мен в BGTop100.com
Администратори: Натали Хоуп Меган Хейл Анджелина Милър Модератори: Алекса Евънс Джорджина Спаркс Savannah Brown Дизайнери: Наталия.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Нед Ное 13, 2011 2:12 pm

Share | 
 

 Пристанището

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Тейлър МакКуин
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 702

ПисанеЗаглавие: Пристанището   Сря Авг 10, 2011 9:31 am

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://all-serials-rpg-f.bulgarianforum.net
Kaya Lourence
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 67

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пон Авг 15, 2011 2:42 pm

Писна ми цял ден да вися вкъщи.Искаше ми се да изляза и да подишам малко чист въздух.Реших,че трябва да посетя пристанището.Обичах това място.Навяваше ми стари спомени.
Вървях и разглеждах скъпите яхти, имаше много заведения ,но аз предпочетох да се усамотя на някоя удобна пейка. Харесах си една и седнах. Дълго се любувах на великолепната гледка. Вятърът нежно галеше кожата ми и разпиляваше ярко червените ми коси.Беше леко хладно,за това кожата ми бе настръхнала.
Обичах да се усамотявам, понякога просто имах нужда от уединение. Обичах да бъда сама за да разрешавам проблемите си, които никак не бяха малко.Понякога просто идвах от скука, когато няма какво да правя, като днес например. Бях се загледала в морето, когато чух нечии стъпки да приближават.Обърнах се по посока на неприятния шум.Е за повечето хора не е дразнещ,но аз мразех,когато е много тихо и чуя стъпки.Това е толкова зловещо.Мъжът беше познат.Това беше доведеният ми брат Даниел
-Здравей-усмихнах се мило.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://true-diaries-rpg.bulgarianforum.net/
Daniel Fray.

avatar

Брой мнения : 10

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пон Авг 15, 2011 3:14 pm

Скитах се цял ден безцелно по улиците. Още веднъж ми отказаха работата. Това ми бе може би стотния път и трябваше да го отпразнувам. Навсякъде бе едно и също "Не можех да позволим човек, който пие редовно да работи с деца". И то заради тъпия рожден ден на Макс. Дори не бях пиян, имах махмурлук, а директора побърза да ме изрита като мръсна котка. И не му стигна това, но и на препоръките написа "Идва пиян на работа, не умее да работи с учениците, пропуска работно време" О, да, как ли пък не? Само защото не харесвам преподавателските му методи, а и на на децата им допадам повече от него, аз не струвам. Да, това е страхотна причина да провалиш бъдещето на човек.
По залез слънце минавах покрай пристанището. Когато бях на 20 и всички ми чертаеха страхотно бъдеще бях сигурен, че някой ден ще имам такава лъскава и голяма яхта. Ще я паркирам тук и по цял ден ще се шляя из нея, а сега дори и не мога да си намеря работа. Добре, че майка ми се съгласи да се преместия при нея. Поне няма да плащам за наем.
В далечината зърнах заварената си сестра Кая. Човек не може да сбърка тази червена коса. Тя бе най-хубавото от брака на майка ми и нейния баща.
-Здравей..-усмихна се тя
Побързах да се настаня на пейката до нея и да я прегърна.
-Какво правиш тук, фъстъче?-попитах
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kaya Lourence
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 67

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Авг 16, 2011 12:32 pm

Даниел се настани до мен на пейката и ме попита какво правя тук.
-Седя и се любувам на морето..-настъпи кратка пауза-..и на яхтите.-добавих.
-Ами ти?-попитах.
Кръстосах краката си и пооправих роклята си.
-Как си?-погледнах го и се усмихн
ах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://true-diaries-rpg.bulgarianforum.net/
Daniel Fray.

avatar

Брой мнения : 10

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Авг 16, 2011 4:45 pm

Нямаше да й кажа, че са ме отрязали по всички квитанции за пореден път и може би щях да умра на някоя улица брадясъл, без дрехи, гладен и жаден ако не си стъпех на краката по-скоро.
-Закъснях малко за интервюто...-излъгах съвсем спокойно и отметнах грижовно един паднал над очите й огнен кичур-Може да пробвам пак утре, но вероятността, да ми отделят още време, е много малка малка
Кая кимна съчувствено.
-Хей, нашите знаят ли че си тук по това време?-попитах
По принцип майка ми не я пускаше да излиза след пет часа. Бе я взела по-присърце от мен самия. Но до някъде имаха право, тя бе крехко малко момиченце, а аз си падах разбойник от бебе, ритайки по най-безцеремонен и болезнен начин детегледачките.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kaya Lourence
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 67

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Авг 16, 2011 6:28 pm

-Не, не съм им казвала! И не смятам да го правя за напред..-усмихнах се. Аз вече не съм малко дете. На 18 съм..въпреки че изглеждам на 16. Не е честно на по -големият ми "брат" да му разрешават всичко а мен да ме третират като бебе.
-Защо трябва да им казвам?-погледнах го.
От близо една година гледах на доведения си брат по друг начин. Някак е странно.Какво ли се случва с мен?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://true-diaries-rpg.bulgarianforum.net/
Елена Гилбърт
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 78

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 3:40 pm

Утрешните лъчи на слънцето ме събудиха,които преминаваха през пердетата на прозорците ми в стаята ми.Погледнах към часовникът,който се намираше на нощното шкафче.Беше осем часът.Бързо станах,като оправих леглото си и отидох при гардеробът."Хмм..какво ли днес да облека?" - Попитах на ум,като не след дълго се спрях на това.Съблякох пижамата си и бързо се преоблякох.След това отидох в банята ми,като измих зъбите ми и лицето ми,а след това сресах косата си.Отидох до стаята на Джеръми,а след това на Джена,но леглата бяха оправени.Джена сигурно беше на работа,а брат ми най - вероятно не беше се прибирал.Типично за него,но това наистина ме притесняваше!А особено след смъртта на родителите ни,той го прие най - тежко!Слязох бързо по стъпалата,като се отправих към кухнята.Реших да си препека филийки,а след това отвори хладилникът като съзрях портокалов сок.След като закусих бързо сложих чинията в миялнията и бързо тръгнах към входната врата.Излязох и заключих.Чудех се кой да викна...може би Бони или Каролайн,а по - добре и двете.Все пак те бяха най - добрите ми приятелки!Сложих слънчевите очила,като извадих телефона си и звъннах на двете но се вдигаше гласова поща.Пфф!Реших да си взема едно кафе.Да,това определено щеше да ме разведри.Така стигнах до пристанището.Да,тук беше едно от любимите ми места.Беше спокойно,можеше да чуеш мислите си и да наблюдаваш заминаващите кораби.Седнах на пейката,на която обикновено седяхме Бони и Каролайн,като се облегнах назад и отпих от кафето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 184
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 4:58 pm

Знаех че двойничката ми бе в града. Бях я видяла веднъж, естествено без тя да ме забележи, честно казано не съм си правила труда да я следя, може би защото имах хора из целият град, които ми казваха какво прави във всеки един момент. Знаех всичко за нея, знаех слабите и места...Но не ми стигаше само да я наблюдавам от страни, исках да видя жалката и' реакция, когато ме види. Исках да се насладя на мига в който щеше да разбере, че целият и' живот всъщност се градеше от лъжи, исках просто да я съсипя.
Момичето се бе насочило към пристанището, а аз бях плътно зад нея. Накрая тя спря и седна на една пейка, а аз стоях от страни, докато не реших че е дошъл момента официално да и' се представя.
Бях с черни слънчеви очила, които доста добре прикриваха еднаквото между нас. Приближих до нея, а след това застанах лице в лице срещу нея.
- Здравей Елена! - казах с тон, който можеше да се оприличи повече на зловещ и свалих очилата, разкривайки лицето си, а дяволитата усмивка не слезе от него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Гилбърт
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 78

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 5:22 pm

Изведнъж докато отпивах от кафето си,някой ме поздрави и каза името си,а не след дълго се появи някакво стройно момиче с слънчеви очи и кафява коса.Изглеждаше на моята възраст,същия ръст,но когато свали очилата си,гледката беше шокираща.Тя изглеждаше точно като мен,сякаш се гледах в огледало.Свали очилата си и я погледнах.Ръцете ми започнаха да треперят,като изпуснах кафето и то се разля на земята.Преглътнах шумно и казах:
- К-как е възможно да изглеждаме еднакво?И-и от къде знаеш името ми?К-коя си ти? - Започнах да заеквам.Коя беше тя?Защо изглеждаше като мен?Огледах се и казах:
- Т-това да не е някаква шега?Защото,ако е изобщо не ми е смешна! - Казах като повиших тон и се огледах внимателно,а след това върнах погледът си на момичето пред мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 184
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 5:41 pm

Засмях се иронично. Точно такава реакция очаквах, Елена иглеждаше като подплашено зайче, което знаеше, че изход няма. Това което Елена не знаеше, бе че вероятно не и' оставаше много живот.
- Винаги си била то-о-олкова наивна. Жалко за теб, наивните винаги свършват на гробищата гушнали букета. Точно като родителите ти...или по-точно осиновителите ти. - продължих с излишната и доста скучна за мен информация, която пък от друга страна щеше да съсипе човешкото момиче, а по голямо удоволствие от това имаше ли въобще!?
- Ти си моя двойничка Елена... моята наивна човешка двойничка, но в града няма място и за двете ни, така че мисля чисто и просто да се отърва от теб. Ти си избери начина...бавно и мъчително!? Или пък да те пощадя и да го направя бързо? Хмм доста сложен въпрос. - отбелязах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Гилбърт
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 78

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 6:00 pm

Момичето пред мен започна да ми говори,че съм била толкова наивна.После каза,че такива като мен свършвали в гробището,както родителите ми или по - точно осиновителите ми.Осиновителите ми?Какви ги дрънкаше това момиче?После започна да го говори,че съм й била двойничка...нейната наивна човешка двойничка, но в града нямало място и за двете ни,така че чисто или щяла да се отърве от мен.Да избера дали дали бавно и мъчително или ще ме пощади и ще го направи бързо.Изправих се,погледнах я и казах:
- Слушай,нямаш право никакво да говориш за родителите ми!Изобщо не те познавам и не искам.Сега искам да ме оставиш намира и си гледай живата!Не знам,защо изглеждаме еднакво,но изобщо не ме интересува и сега ме остави на мира! - Казах ядосано и бързо тръгнах напред,без да се обръщам.Какво по дяволите си мислеше това момиче?!По - добре да се прегледа!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 184
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 6:10 pm

- Естествено, че не знаеш коя съм, но важното е че аз знам коя си ти! Елена Гилбърт...родители те ти са починали в автомобилна катастрофа и от тогава леля ти Джена се грижи за теб и малкото ти братче Джеръми...ммм изглежда доста добре между другото...жалко за наркотиците. Хмм какво още...истинската ти майка на име Изабел те е оставила, когато си била малка, за това помниш тези хора като свой родители. Също така при катастрофата си се събудила в болницата, а родителите ти са си тънели в езерото. Ммм...дали не уцелих в десетката!? - казах сериозно, след което се изсмях подигравателно. Приближих се до нея, заигравайки се с един кичур от косата и'.
- Колко внушителна прилика...само където ти си едно жалко човешко същество, пречещо на плановете ми.

Ред:

Стефан
Елена
Катрин
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stefan Salvatore.
Вампир
Вампир


Брой мнения : 4

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 6:42 pm

Стефан нямаше какво да прави, затова реши да излезе и да се види с Елена. Предпочиташе това пред безкрайните спорове с брат му. Облече се и тръгна към тях. Не му отне повече от няколко секунди за да стигне до нейната къща. Но Елена я нямаше. Преди минути била излязла. За щастие леля й му каза къде е отишла и той се запъти на там.
Ето че я видя. Но не беше сама.. С нея беше.. Катрин?! Не това не беше възможно.. Катрин беше мъртва. И то отдавна.. Преди доста доста години тя беше умряла. Беше видял прахта й. Не беше възможно това да е тя.. Все пак реши да се увери, че това е някаква грешка. Приближи се бързо до двете момичета, които изглеждаха напълно еднакво. Като изключим различните дрехи.
- Елена? - каза бавно Стефан след това продължи..
Катрин? Какво по дяволите става тук?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Гилбърт
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 78

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 6:51 pm

Чувах как повишаваше тон зад мен,като започна да говори,че знаела коя съм,а щом каза цялото ми име се спрях,но не се обърнах.Започна да ми разказва,че родителите ми са починали в автомобилна катастрофа и от тогава леля ми Джена се грижи за мен и Джеръми.Истинското име на биологичната ми майка било Изабел и тя ме е оставила,когато ме е оставила малка,и за това не съм я помнела,за това съм помнела тези хора като свой родители.Също така при катастрофата съм се събудила събудила в болницата,а родителите ми са тънели в езерото.Зениците ми се ококориха.От къде тя знаеше толкова много за мен?!След това усетих как се приближи и се заигра с кичур от косата ми и допълни,че аз съм била просто едно жалко човешко същество, пречещо на плановете й.Погледнах я уплашено и казах:
- От къде знаеш толкова за мен?И защо говориш от този род..да не си някоя откачалка,която ме следи и се мисли за бог и за това казва "човешко същество"? - Казах,отдръпвайки се от нея.Изведнъж чух гласът на Стефан.Усмихнах се леко и казах:
- Стефан..- Бях леко изненадана,но се й учудвах.Сигурно леля се бе прибрала и му беше казала.Изведнъж той каза Катрин.Погледнах към момичето до мен и казах:
- Значи се казваш Катрин.. - Казах,а след това погледнах към Стефан и казах:
- Стефан..ти познаваш ли я? - Погледах го учудено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 184
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 6:57 pm

- Я виж ти...Стефан Салваторе. От колко време не съм те виждала! - казах иронично аз, насочвайки се към него.
- Липсваше ми Стеф...липсват ми онези години... - казах меко, като едната ми ръка мина по тялото му. - Но съм разочарована от теб, не си казал на новата си приятелка какъв си всъщност, да го направя вместо теб!? - повдигнах рамене. Той знаеше, че съм способна на всичко и че бих и' казала, даже бих и' доказала, за това той просто нямаше избор.
- И сега разбирам защо си тръгнал с нея...приликата е доста внушителна нали!? Горкичкият, все още не си ме забравил...и толкова време си търсел, същинското ми копие. Но те разбирам. Все още имаме шанс Стефан...знаеш го! - намигнах му, след което леко "кикотене" се откъсна от устните ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stefan Salvatore.
Вампир
Вампир


Брой мнения : 4

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 8:16 pm

- Да Елена... За нещастие я познавам. - каза Стефан бавно, като си спомняше за миналите години. Как Катрин си играеше с него и брат му, как го превърна във вампир. Но въпреки всичко той я беше обичал. Все още помнеше деня, в който тя се беше появила в живота му, когато се нанесе да живее у тях, когато двамата се целуваха..
- Катрин.. какво правиш тук? Ти беше мъртва! -засмя се и продължи.
Но явно си успяла да ни заблудиш. Типично в твой стил. Обичаше игричките..и все още ги обичаш сигурно?! За това си тук, нали?! Казвай какво искаш или най-добре си върви. - Стефан беше толкова ядосан, че я вижда след толкова години. Беше ядосан, защото тя се появява все едно нищо не е станало. Та тя беше момичето, в което Стефан се беше влюбил за пръв път..На нея именно й беше обещал да я обича вечно.. И това беше така..докато не се появи Елена, която по чудо е истинско копие на Катрин. Това беше причината да отбягва толкова време Елена, защото тя приличаше на Катрин..
- Елена обещавам да ти обясня всичко малко по-късно...- каза с тих и нежен глас на Елена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Гилбърт
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 78

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пет Авг 19, 2011 9:05 pm

Той ми отвърна,че я познавал.За момент си спомних какво беше ми казал Стефан,че той и брат му са били влюбени в едно и също момиче.Да не би това да е тя?!За това ли е с мен?Защото изглеждам като нея..Гледах ги потресено,а Стефан ми каза,че ми обещавал,че ще ми обясни всичко малко по късно.Седях с отворена уста.Все още не можех да асимилирам случващото се.Погледах объркано към Стефан и казах:
- Защо тя изглежда точно като мен?Защо тя знае всичко за мен?Защо Стефан? - Говорех натъжено,а след това погледнах към Катрин и казах:
- Слушай,не знам коя си,защо изглеждаме еднакво или защо искаш да ме убиеш,но аз нямам нищо общо с това!За това ме остави на мира!Не знам от къде знаеш за родителите ми,но ти лъжеш!А-аз не съм осиновена! - Усещах как гласът ми започва да трепери и сякаш се изтъняваше и скоро нямаше да мога да кажа и дума.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 184
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Съб Авг 20, 2011 7:47 am

- Катрин какво правиш тук? Ти беше мъртва.Но явно си успяла да ни заблудиш. Типично в твой стил.
Обичаше игричките..и все още ги обичаш сигурно?! За това си тук, нали?!
Казвай какво искаш или най-добре си върви. - каза Стефан, а аз просто се засмях леко с онзи мой ироничен смях.
- Искам теб Стефан...върнах се за теб. Но ти май се задоволяваш с жалката ми човешка двойничка!? Как и' устояваш...всеки път когато я целунеш, усещаш...топлината,сърцебиенията...усещаш кръвта течаща във вените и'. Какви жертви правиш само, за да си представиш че...си с мен! - намигнах му леко, а тогава Елена се намеси и започна да говори как не била осиновена, как съм лъгала. Е явно Стефан и' бе спестил доста неща. Като например, че е вампир, също така за "великото спасяване". Да точно така, той бе спасил само нея от онази катастрофа. И аз естствено знаех всичко това, защото бях в Мистик Фолс преди него и честно казано появатаму не бе изненадала въобще.
- Стефан...ти ли ще и' кажеш или аз!? Горката колко е наивна, но ти винаги си с такива нали... винаги искаш да се изявяваш като големият спасител. Като човекът който ще реши проблемите. Но не и този път Стеф...този път и ти си от лошите. - казах и се доближих доста до него. - И това ми харесва! - прошепнах в ухото му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stefan Salvatore.
Вампир
Вампир


Брой мнения : 4

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Съб Авг 20, 2011 12:45 pm

-Старата и наивна Катрин.. - Стефан се обърна към Кат и леко се засмя. Защо смяташ, че още изпитвам чувства към теб? Стига си се заблуждавала и слез на земята. Вече не те обичам и отдавна стрях. - Ако Стефан продължаваше така лесно щеше да загуби контрол и Елена щеше да разбере истинската му същност.
Той трябваше да се успокои..и то сега.
- Знаеш ли какво Картин..Защото не посетиш глупавият му брат, който все още може да те обича...или да иска да те убие, защото последният път ти беше много много ядосан.. Както съм аз сега. - след тези думи Стефан отново си спомни момента, в който Катрин го прокълна, момента, когато го превърна в...дете на сенките, зло кръвопиещо същество. Спомни си как уби баща си. И всичко това беше за да може да бъде вечно със нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Гилбърт
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 78

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Съб Авг 20, 2011 12:56 pm

Погледнах към Стефан объркано и казах:
- Да ми кажеш какво Стефан? - Погледнах го въпросително и повдигнах вежда.Не разбирах нищо от случващото се.Изведнъж се появи това момиче,което приличаше абсолютно на мен и ме заплаши с убийство.После се появи и Стефан и тя веднага му се лепна.Гледах ги объркано и казах,като повиших тон:
- Някой ще ми обясни ли какво става за бога? - Как беше възможно.Защо точно на мен?!Погледнах отново към Стефан и казах:
- Т-това ли е момичето,в което се били влюбени с брат ти?Но тя нали е умряла в пожар.. - Гледах още по любопитно,но и ядосано до някаква степен,а след това добавих:
- За това ли си с мен?Защо изглеждам като нея?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шарлот Петрова

avatar

Брой мнения : 67

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 13, 2011 6:27 pm

Облякох дрехите които бях купила преди няколко дни, започнах да опъвам блузата надолу, но тя беше прекалено къса и черна обух едни къси панталонки с черни паиети едни черни обувки с висок ток, сложих няколко гердана топирах косата си грабнах ключовете и излезнах от вкъщи.Вървях по центъра и се заглеждах в сяко едно момиче, жените в 21 век се обличат като проститутки.Къде са корсетите и дългите красиви рокли? Минах през центъра и веднага свих в една уличка, виждаше се пристанището, побягнах на там, спрях се и бавно пристъпих напред по дървеният мост.Седнах в една дървена лодка оглеждайки и най-малкият детайл.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Клаус

avatar

Брой мнения : 81

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пон Ное 14, 2011 6:39 pm

След няколкото питиета в бара се наложи да свърша някои неща, които късаяха престоя ми тук. Веднага след това тръгнах към пристанището. Въпреки всичките хора там и шума от водата, мястото ми действаше някак успокояващо. Обиколих по-голямата част от пристанището, като по-време на обиколката си бях срещнал и моята вечеря. Спрях се на един дървен мост и забелязах познато лице. Дяволската ми усмивка веднага се появи на лицето ми. Приближих се и заговорих с хаплив тон.
- Катерина. Мислех, че си напуснала града? - засмях се с онзи мой дразнещ смях.
Да, определено това бе тя. Беше вампир, а Елена бе човек. Нямаше начин да ги сбъркам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шарлот Петрова

avatar

Брой мнения : 67

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пон Ное 14, 2011 6:53 pm

Водата люлееше лотката, събух обувките си и потопих краката си във водата, беше хладка и успокояваща, облегнах се назад поглеждайки към слънцето, бавно започнах да затварям очи потопих и рката си и бавно започнах да рисувам разни гслупости по водата, усмихвах се леко от време, на време докато някой не ми направи сянка и развали моментът.Отворих очи а слънцето се впи в тях като жаден вампир, не видях кой стои пред мен, изправих се без да го поглеждам, изтупах дрехите си ..
-Катерина ? Казах с моят Британски акцент, верояно ме бърката господине.Погледнах мъжът срещу мен, впих поглед в лицето му, не помръдвах .. Никлаус, това той ли е ? В главата ми настана бъркотия, не знаех какво да мисля не обелвяах думичка само го гледах, сякаш глътнах езикът си.
-Никлаус? Къзах тихо и накъсано.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Клаус

avatar

Брой мнения : 81

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Ное 15, 2011 7:36 am

Веднага щом чух британския й акцент разбрах коя всъщност е тя. В главата ми като на филмова лента минаха няколко спомена. Стоях и я гледах, а лицето ми бе безизразно. Чувствах се сякаш имам буца в гърлото си.
- Това е невъзможно. - поклатих глава, а ръката ми мина през русата ми коса и спря на тила.
- Шарлот? - повдигнах вежди, впивайки поглед право в шоколадово-кафевите й очи.
Все още не можех да повярвам, че тя стоеше пред мен и чувах гласа й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шарлот Петрова

avatar

Брой мнения : 67

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Ное 15, 2011 4:15 pm

Това беше той, след толкова години отново пред мен, от една страна му бях много бясна, а от друга исках да го прегърна, да усетя ароматът му, да усетя топлата му прегръдка.
Сънувах ли, ако ли да не исках да се събуждам никога.
-Защо го направи Ник? Защо ме затвори в този ковчег толкова години? Очите ми се насълзиха, студенината която изпитах когато заби кинжалът в сърцето ми, това беше първото нещо закоето се сетих когато ме събудиха.
-Къде беше Ник?Къде!
Появих се пред него, все още свела поглед.. не смеех да го погледна в очите, беше ме страх да видя онзи поглед който казва "Не ме е грижа".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   

Върнете се в началото Go down
 
Пристанището
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
All Serials RPG :: RPG :: Пристанището-
Идете на: