Париж, преди 2 години.

Не отричах,че не ме е страх.Гледах донякъде изплашено въпеки,че се опитвах да прикрия това.Той продължи да ме целува,а ръцете му се плъзгаха по тялото ми.Гледах да се отпусна и мисля,че накрая успях.Продължавайки да ме целува Мариус проникна в мен.Леко изпищях или по-точно измънках.Не знам.За миг от секундада се замислих дали да не се дръпна нагоре и да "избягам" от приятелчето му което сега беше в мен,но останах на мястото си.Имаше болка която можеби можех да кажа,че е донякъде приятна,но ,че си болеше,болеше.
- Мариус.... - простенах името му.Той беше казал,че ще е нежен и такъв беше.Движише се бавно и ритмични,а от устата ми излизаха стонове.Стиснах още по-силно чаршафите.Първяи оргазъм ме заля.Беше силен.Този мъж определено знаеше как да накара една жена да свърши.

П.п:Глупости пиша...;х

След още няколко минути той се отпусна до мен.Усмихна се.Оле този мъж беше невероятен.Загледах се в него.Зачудих се за какво мисли.Приближих се към него и го целунах.

- Това беше невероятно...аз радвам се,че първия ми път беше с теб.. - звучах като някоя дрогирана идиотка,но наистина го мислех.Чувствата ми към Мариус се бяха усилили особено след това което направихме.Притиснах се леко към него.Чудех се дали на него му е харесало.Аз не правех нищо през цялото време,а съм гледала порно и знам какво обичат мъжете,но аз не бях направила нищо.Малки ми стана неоудобно.Леко се отдалечих.Обърнах се и се загледах в тавана придърпвайки чаршава към тялото си.

Той попита дали искам да поръчаме нещо.После каза "Нещо ала франсе" .Засмях се.Взех телефона и му го подадох.
- Поръчай нещо... - казах му.Аз си нямах и на идея какво да поръчам.Още по-малко .ако е стил "Ала франсе" .

Хем ме беше срам хем не.Не знам какво ми ставаше.Гледах Мариус.Въпроса дали му е харесало това което направихме или не.

- Мариус.. - изрекох тихичко.Дори ме беше стрха да произнеса думите които дори не знаех как да уформя в изречение.Леко се изчервих. - Не..нищо забрави...

Думите му ме изненадаха."Любов..уау!" - помислих си.Усмихнах му се.
- Не...нищо. - изрекох отново.По дяволите.Този мъж ми беше взел умът.Не бях изпитвала подобно нещо към никой досега.Бях обвила чаршафа около тялоот си.Станах от леглото и той се изхлузи.Е до тук с прикритието ми.Леко се изчервих.Хванах бикините си и ги облякох.Бързо си сложих и сутиена.После като се прибера в моята си стая ще трябва да си взема душ.Колкото и да не искам.Не искам да премахвам мирисът на Мариус от себе си.Харесваше ми да ухая на него.Отново легнах на леглото и се загледах в него.
- Аз...ам...ъъ... - започнах.Щях да му кажа,но не знаех как да го уформя в изречение.Обърнах се и се загледах в тавана сякаш там се криеше отговорът как тези думи да станат едно хубаво смислено изречение. - Това което направихме...аз..харесва ми..,а на теб?

Най-накрая го попитах.Изрекох думите тихо и да си призная малко се притеснявах от отговора.

П.п:Леле!Глупости..;х

Мариус се усмивка.Приближи се към мен и ме целуна,а след това промълви,че е било невероятно.Усмихнах му се.Педи да кажа още нещо той почна да говори на френски по телефона.Разбрах само някои думи.Пиле и салата.Или беше нещо друго.Трябваше да си седна на задника и да отворя учебника по френски.Някога.След като приключи с разговора Мариус ми съощи ,че ще става лондончанин.Едва не изписках от радост.Бях в седнало положение както и Мариус.Прегърнах го и го саборих на леглото.Радвах се.Наистина се радвах.Целунах го.

- Невероятен си. - прошепнах и отново почнах да го целувам,но този път задълбочих целувката.Езикът ми палаво докосна неговият,а ръцете му шареха по гърдите му.Мисля,че наистина обичах този мъж.

Не бях от най-големите фенове на салатите,но щях да изям тази...нямаше да ме отрови.Да се надяваме.Той поднесе нещо приличащо на зелево листо към устата ми,а аз го изядох.Засмях се.

- Чувствам се като някое детенце което го хранят...и ми харесва...

Усмихнах се чаровно.Наистина ми беше приятно с Мариус.Не знам защо,но не исках този ден да свършва.Погледна към часовника и се сетих,че той искаше да го заведа до онзи клуб.Да...вярно.Взех другата вилиза и навин нещо подобно на същото което той ми даде.На зелево листо и поднесох вилицата към устата му.

- Не искам днешния ден да свършва.

Признах си.Беше ми дяволски приятно.Така не се бях чувствата...от много време.След като родителите ми умряха бях горе доло затворена в себе си.А на него бях казала толкова много...само някои хора знаеха толкова за мен.

Думите му ме изненадаха,но не ме и стреснаха.Взех си още едн маслина за да се бавя докато измисля отговор.Да си призная,че може би и аз го обичах.Ааа аз рядко харесвах някой,а камоли да обичам.След като я изядох колкото се може по-бавно трябваше да кажа нещо.

- О хъм...ами... - започнах.Не бях измислила нищо през вековното ми ядене ..такаче трябваше да действам на авто пилот..,но той беше попитал дали ще се стресна.Нищо повече. - Ами не...няма да се стресна.

Леко се усмихнах.Бях леко притеснена...,но пък важното е,че му отговорих.Навих на вилицата си още от онова зеленото..лисно и го изядох.Пак гледах да го ям бавно.След като го преглътнах погледнах някъде в страни.

- Ами..ами..,ако ти кажа....,че може би и аз те обичам? - изрекох несигорно. "Глупачка!Как може да кажеш тези думи?Може би?Ти си глупачка Алекса!С голямо "Г" ." - скастри ме вътрешния ми глас.Тук можех да съм съгласна с него.Бях глупачка...влюбена глупачка.Най-вероятно.

Усмихнах се на свой ред.Приближих се към него и видях,че лицето му помръкна.Искаше ми се да знам какви мисли му се въртят в главата.

- Какво има?

Зададох един прост въпрос.Погалих го по лицето и се настаних до него.Гледах го притеснено.Може би..избързвахме с всичко..дори с това което се случи преди малко.Първия ми път беше с мъж с който се познавам от..около час-два.Страхотно...Е час-два,но аз..може би..го обичах.Може би.

- Искаш ли да си вземем душ?Може заедно..,но ако искаш отделно..кажи и...най-добре да млъкна..

Задъвках устната си след тези думи.Ами ако не искаше да е тук с мен...,а го правише само и само за да не ме нарани.Но..беше казал,че може би ме обича.Е не със същите думи и все пак...Какви бяхме и по дяволите ние сега?

Усмихнах се въпреки,че все още се чудех какво става.Настроенията му се сменяха толкова бързо,че няма на къде.Той стана и отиде в банята.След малко ме "покани" да се присъединя към него.Това и направих.
Влезнах в банята и свалих сутиена си,а после и бикините.Метнах ги в стаята.Мислите какви сме ние сега и защо настроението му се сменя както се качват хората в автобуса все още се въртяха в главата ми и направо ме задушаваха.

- Знаеш,че ако нещо не е на ред може да ми споделиш... - да можеше да ми сподели макар и да се познавахме от скоро.Аз например бих му споделила...доста.И бях му споделила.Наистина го харесвах...което беше цяло чудо.Но не знаеш дали той ме харесва.Ох..мамка му..едни и същи випроси!

П.п:Забих...

Усмихнах се.Той беше...страхотен.Мариус пусна водата и тя се изля върхо нас като студен дъжд.Еее беше топла.Приятна.Притиснх се към него обвивайки ръце около кръста му.Бях като някое детенце сравнение с него.Еее така или иначе аз си бях дете.Въздъхнах.
Взех гъбата и я плъзнах по гърбът му.Преди това естествено я насапонисах.Погледнах нагоре.

- Това беше страхотен ден..поне до сега...

Засмях се леко.Изречението ми дори не беше сформирано правилно,но какво и да е.Покрай него не можех да мисля трезво.Еее можех....донякъде.За миг се замислих да напавим всичко в пияна,но..това е детско...е аз бях дете.Отдръпна хсе от него и стиснах гъбата.От там потече пияна."Взех" малко в ръката си и я сложих на носът му.

- Сладък си..

Изкикотих се.

Усмихнах се за пореден път.Не знам дали се бях усмихвала толкова от шеснадесет години насам.
- Радвам се,че ти харесва този ден...и аз не съм имала толкова хубав ден...от доста време... - признах си.Никак ама никак не съжалявах,че той се блъсна точно в мен.Много се радвах на това.Не на всеки му се случваше подобно нещо..и то в Париж.Въпроса за годините изкочи в главата ми.Той беше на двадесет и шест - до колкото помня,а аз съм леко късопаметна понякога - ,а аз на шеснадесет.Това си бяха...десет години.По мои изчисления.И все пак..не бих се отказала от него.Избутах въпроса за годините назад в съзнанието си.Чудех се каква тема за разговор да повдигна...и все не измислях,а това с годините ме "ядеше" отвътре.
- Ти си на двадесет и шест нали?Аз на шеснадесет..хъм..това са десет години нали? - изрекох тихо.Молех се само да не ме разбере погрешно.

- Твърде много ли ти се струват?

Попита той.Какво можех да кажа?Бяха си...много,но на мен не ми пукаше.Не ми пукаше какво ще кажат и околните.Аз го харесвах,а дори може би...обичах.Надигнах се и го целунах.

- Много са,но не ме интересува.

Заявих след като мълчах известно време.На лицето ми се появи усмивка.Дори не знам дали беше слизала от там тази усмивка.Това безпорно беше най-хубавия ден в живота ми до сега.Не съм мислела,че точно аз ще намеря човека - мъжът - който да ме обича или поне да си пада по мен...зареди самата мен.
Мариус продължаваше да плъзга гъбата по тялото ми.Взех я и отново я насапонисах и на свой ред почнах да я плъзгам по неговото тяло.
След като спрях да плъзгам гъбата,а водата изми сапуна и пияната от нас аз се сгуших в него.Беше...ами..страхотен.Харесваше ми всичко в него.Всичко.

Той ме питисна към себе си и на мен ми хареса.

- Ако имаш някакъв проблем , винаги можеш да се обърнеш към мен.... Просто исках да го знаеш.

Усмихнах се на тези думи.Не бях обаче от хората които споделяха много,много и все пак днес му бах споделила толкова многооо.Още малко нямаше да доведе до края на света.Ако имах проблем можех да му споделя.Проблмите ми се лепяха като..шоколад за дупе.Изведнъж едно въпросче изкочи в главата ми.Не,не!Ако го питам ще ме помисли за откачалка,а и така можех да издам някак тайните на Викс,Джес и Алек.Ъх!Защо все на мен?

- Вярваш ли в...свръхестествени....неща....същества...

Изрекох тихичко и леко се отделих от него за да го погледна в очите.Сега щеше да последва поглед "Али-е-луда".Ако преди три години не се бях запознала със сукуба и вампир и една по-гидна по късно с...маи който ме спаси от вампир който щеше да ме изяде и аз нямаше да повярвам.Щях да гледам човека който ме пита каточели..е луд.